О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
ГР. София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5594/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №196/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу МБАЛ [фирма], Р. с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „ началник на отделение по пневмология и фтизиатрия”, извършено на осн. чл.328, ал.2 КТ със заповед от 19.03.15 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени: материалноправният въпрос от предмета на спора за значението на договора за управление и необходимо ли е в него да има поставена нова бизнес задача / план/, за да се обоснове правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ и процесуалният въпрос за разпределението на доказателствената тежест.
Соченото противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси не се установява:
Въззивният съд е обсъдил възраженията на ищеца за липсата на нова бизнес задача в договора за възлагане на управлението на изпълнителния директор по чл.244, ал.7 ТЗ от 20.02.15 г.и ги е намерил за неоснователни. Приел е, че в договора за управление е поставена бизнес задача, като договореното за управителя възнаграждение зависи от финансовите резултати и тези в сферата на здравното обслужване на населението. На управителя е възложено постигане на определено съотношение на приходи към разходи / коефицент на ефективност на разходите/; да осигури използваемост на легловата база над 80 %; да запази или намали престой на преминал болен спрямо предходната година; към края на всяко отчетна за мандата му година да не допуска просрочие на задължения към доставчици над 0,1 процент от общите разходи за дейността на дружеството; да намали отношението на средната годишна наличност от материални запаси, вкл. медикаменти и горива, отнесено към приходите на основната дейност – показател „времетраене на оборот в дни” с над 3 % спрямо предходната година; да намали размера на разходите за лекарства и медицински консумативи до 35 % от общите разходи за дейността; отношението на паричните средства към краткосрочните задължения, формиращи тъй нар. коефицент на абсолютна ликвидност да е над единица; да постигне занижаване на леталитета спрямо средната му стойност в лечебното заведение за последните три години. Прието е, че за решаването на спора за законността на уволнението е без значение дали бизнес задачата е нова , сходна или идентична по съдържание с предходна такава – р. по гр.д. №937/11 г. на ВКС, трето г.о. Налице е същественият за договора за управление елемент, състоящ се в постигане на специфични управленски/вкл. икономически/ резултати, обусловени от спецификата на болницата, организирана като АД. Бизнес задачи пред новия управляващ дружеството са поставени освен с договора за управление и с програмата за развитие и управление на МБАЛ „Св. Ив. Р.” за 2015 г., приета от съвета на директорите, в която е предвидено пребазиране на отделенията във втори корпус и затварянето на намиращото се там ръководено от ищеца отделение.
Така въззивното решение съответства на цитираната в него и в изложението на касатора практика на ВКС, разясняваща предпоставките за уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Договорът за управление възлага на управителя конкретни специфични при дейността и статута на болницата икономически цели и достигане на показатели за ефективност и рентабилност, с които е обвързано възнаграждението му, както е прието и в цитираните от касатора р. по гр.д. №1358/12 г. и р. по гр.д. №168/11 г.на четвърто г.о. на ВКС
Въззивният съд е приел, че ответникът по иска е установил предпоставките за законно извършване на уволнението, оспорени от ищеца – ръководният характер на заеманата от него длъжност, сключеният нов договор за управление и поставената на управителя бизнес задача, с изпълнението на която е обвързано възнаграждението му. За реализиране на договорените бизнес резултати, на управителя е предоставена възможността да формира свой управленски екип, упражнявайки и правото по чл.328, ал.2 КТ в предвидения там срок. Решаващият извод на ОС за неоснователност на иска не е формиран в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в трудовия спор – работодателят установява обстоятелствата за възникване и законно упражняване на потестативното право да уволни работника, относими към използваното/приложеното/ уволнително основание.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №196/15 г. от 3.08.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: