О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
ГР. София, 04.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.12.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №5982/15 г., намира следното:
Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Ц. срещу въззивното определение по гр.д. №1523/14 г. от 27.05.15 г., с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка / ищца/ за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като се измени първоинстанционното решение за неоснователното им възлагане в тежест на ищцата, чийто иск по чл.2 ЗОДОВ е частично уважен..
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима и основателна.
Въззивният съд е приел, че не може да уважи искането, защото ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение по чл.247 ГПК, с което е отхвърлена молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното първоинстанционно решение в частта за разноските, а въззивната й жалба срещу първоначалното решение не е процесуално средство за проверка на решението за поправката по чл.247 ГПК.
Този извод е незаконосъобразен, както е прието и в опр. по ч.гр.д. №720/15 г. на ВКС, четвърто г.о., на което се позовава частната жалбоподателка / ищца/. Ищцата е обжалвала първоинстанционното решение и в частта за разноските. След като соченото във въззивната й жалба противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение не е отстранено и не може да се отстрани по реда на чл.247 ГПК, то следва да се квалифицира като порок – съществено процесуално нарушение при постановяване на решението за разноските /ППВС №7/65 г., т.4/, и да се отстрани от въззивния съд, сезиран с жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение за разноските.
На осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично / както е в случая/, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Първоинстанционният съд в мотивите си е формирал изводи за разноските, съобразно цитираната разпоредба, но диспозитивът му относно разноските за експертизи не съответства на собствените му мотиви и на закона и това противоречие, наведено във въззивната жалба на ищцата и водещо до неправилност на първоинстанционното решение за разноските, въззивният съд е следвало да отстрани.
Поради изложеното и на осн. чл.278, ал.2,вр. с чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното определение по гр.д. №1523/14 г. от 27.05.15 г. на Апелативен съд София и вместо него постановява:
ДОПЪЛВА въззивното решение по гр.д. №1523/14 г. от 18.11.13 г. на Апелативен съд София в частта за разноските като:
Отменя решение на Градски съд София по гр.д. №12862/12 г. от 18.11.13 г. в частта, с която Ц. И. Ц. е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата 352 лв., разноски за назначените експертизи.
Осъжда Прокуратура на РБ да заплати по бюджета на Градски съд София сумата 352 лв. разноски за експертизи по делото, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: