3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 250
София, 10. 03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6319/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №285/18.07.2014 год. по в. гр.д. №334/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд , с което е потвърдено решение №180/19.03.2014 год. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. №1956/2013 год. , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. А. П., извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ със заповед на Кмета на [община] , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист „Човешки ресурси” в [община] и на осн. чл. 225,ал.1 КТ [община] е осъдена да й заплати сумата от 4 650 лв. обезщетение за претърпени вреди от незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 09.09.2013 год. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация С. А. П. от [населено място] оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение и прието, че след отмяна на предишно уволнение ищцата е възстановена на длъжността Старши специалист „Човешки ресурси „ като между страните е подписано допълнително споразумение №119/04.07.2013 год. С решение №27/22.12.2011 г. на ОбС Д. и заповед на Кмета на [населено място] съответно е прието и утвърдено ново длъжностно разписание на общинската администрация, съгласно което заеманата от ищцата длъжност не съществува, а съществува длъжност Главен експерт „Човешки ресурси” .Предвидено е тази длъжност да бъде заемана по служебно правоотношение като изискването за образование е служителят да има висше образование, на което изискване по делото няма спор, че ищцата не отговаря .С оглед на това ищцата е била уволнена на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ. Съдът е приел, че в случая хипотезата на чл. 328,ал.1т.6 КТ не е налице, доколкото няма промяна в изискванията на заеманата от ищцата длъжност – Старши специалист „Човешки ресурси”,а изискването за висше образование е предвидено за друга длъжност , която очевидно не е била заемана от ищцата. Предвид тези основни мотиви уволнението , извършено на соченото основание е отменено като незаконно . Уважени са и другите обусловени от изхода по главния иск по чл. 344,ал.1,т.1КТ искове – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1,т.1.
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, касаторът счита, че същото следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по три правни въпроса без обаче да се разграничи и конкретизира по отношение на всеки един от въпросите на кое от допълнителните основания за допустимост се позовава. При това положение проверка дали е налице соченото основание досежно формулираните въпроси, не може да бъде извършена. Същевременно отделните допълнителни основания за допустимост не са обосновани като във връзка с основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не са представени и съответните съдебни актове.Следва да се има прадвид също така, че изпълнението на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК изключва възможността да са изпълнени останалите две основания по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК , което предполага , че комулативно трите основания не могат да бъдат изпълнени.
Касаторът е цитирал конкретни съдебни актове , решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК във връзка със следния правен въпрос:”Налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ при положение , че преди уволнението работодателят е утвърдил за заеманата от работника или служителя нова длъжностна характеристика.” Доколкото решенията, на които касаторът се позовава съставляват задължителна съдебна практика / виж ТР№1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 ОСГТК/,очевидно / тъй като не е изрично посочено/ като допълнително основание се визира това по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК .
Формулираният от касатора въпрос обаче няма характеристиката на правен въпрос.За да има тази характеристика същият следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда при разрешаването на правния спор. В случая въпросът не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, доколкото въз основа на данните по делото съдът е приел, че новата длъжностна характеристика, включваща изискване за образование, което ищцата не притежава, се отнася за нова длъжност, която освен това се заема по служебно правоотношение , а не за заеманата от ищцата длъжност по трудов договор – Старши специалист „Човешки ресурси”. Доколкото по изложените вече причини въпросът няма характера на правен въпрос, не се налага обсъждането на представените с Изложението решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК.
С оглед на изложеното касационното обжалване на въззиивното решение, не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №285/18.07.2014 год. по в. гр.д. №334/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: