4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
[населено място] 11. 06. 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Виолета Петрова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №5166 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. П. Т. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 30.04.2014г., постановено по в.гр.д.№193/2014г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение от 31.10.2013г. по гр.д.№1022/2013г. на Районен съд – Хасково, за отхвърляне на предявените от П. П. Т. срещу Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касационната жалба е подадена по пощата на 30.05.2014г./видно от данните в пощенското клеймо върху пощенския плик по делото, с който е изпратено касационната жалба и отразено в удостоверените от съдебния деловодител върху касационната жалба данни от пощенското клеймо/ в едномесечен срок от връчването на препис от въззивното решение на страната, поради което касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, вр. чл.62, ал.2, изр.1 ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима, вкл. срещу решението по обусловения иск с правно основание чл.225, ал.1 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение №254 от 10.03.2015г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос по прилагане на чл.328, ал.1, т.5 КТ: „достатъчно ли е в заповедта за прекратяване на трудовия договор да са изброени само липсващите качества на работника/служителя или същата следва да съдържа конкретните факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липса на определени качества, професионални знания и умения, които служителят не притежава, за да може да изпълнява ефективно работата си”, който въпрос е разрешен с въззивното решение в противоречие със задължителна практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решение №54 от 21.02.2012г. по гр.д.№865/2011г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №425 от 18.10.2011г. по гр.д.№1966/2010г. на ВКС, ІVг.о.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, чрез процесуален представител, приподписана от юрисконсулт П., който оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от П. П. Т. срещу Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №ЧРК 231/20.02.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”главен специалист” в отдел „Финасово-стопанска дейност и управление на собствеността”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение.
Решението е неправилно.
Установено е, че П. П. Т. е заемала длъжност ”главен специалист” в отдел „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността” по силата на безсрочен трудов договор, прекратен със заповед №ЧРК 231/20.02.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения.
Неправилно с въззивното решение е прието за законосъобразно уволнението на приложеното от работодателя основание за уволнение чл.328, ал.1, т.5 КТ при изброени в заповедта за уволнение само липсващите качества на служителя, без заповедта да съдържа или да препраща към друг документ относно конкретните факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липса на определени качества, професионални знания и умения, които служителят не притежава, за да може да изпълнява ефективно работата си.
Посоченото в заповедта за уволнение правно основание – чл.328 ал.1 т.5 от КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества – професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. В случая заповедта не съдържа конкретни обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества у служителя. От значение за законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.5 от КТ е посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма. В случая в заповедта не са посочени конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които служителят е уволнен по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради което доводите в исковата молба и във въззивната жалба, че заповедта за уволнение е немотивирана, са основателни, а изводът на въззивния съд за законност на уволнението на приложеното от работодателя основание по чл.328 ал.1 т.5 от КТ е неправилен.
С оглед изложеното уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работотодателя основание, поради което трябва да бъдат приети за основателни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ. Сумата на обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 16.04.2013г. до окончателното изплащане са сумата.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК решението следва да се отмени и вместо него се постанови решение, с което исковете бъдат уважени. С оглед изхода на спора на следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата1440лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от решение от 30.04.2014г., постановено по в.гр.д.№193/2014г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение от 31.10.2013г. по гр.д.№1022/2013г. на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени предявените от П. П. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА уволнението на П. П. Т., извършено със заповед №ЧРК 231/20.02.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ за незаконно и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. П. Т. на заеманата преди уволнението длъжност ”главен специалист” в отдел „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността”, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите да заплати на П. П. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 3 816лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2013г. до 22.08.2013г. на основание чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1440лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околна среда при Министерство на околната среда и водите да заплати по сметка на Върховния касационен съд 182,64лв. – държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: