О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 24.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6208 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. Г., чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 09.10.2015г., постановено по в.гр.д.№561/2015г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение от 24.06.2015г. по гр.д.№318/2015г. на Районен съд – Димитровград за отхвърляне на предявените от Д. И. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-Д., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. И. Г. срещу [фирма]-Д., искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 11/ 29.01.2015 г. на управителя на ответното дружество на основание чл.328, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование за заемане на длъжността, а именно висше икономическо образование с придобита образователна степен магистър по специалност счетоводство, маркетинг или бизнес счетоводство; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор инкасо” и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за законосъобразно уволнението на служителя на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, неоснователни са доводите, че по различен начин са разрешени идентични случаи с въззивното решение и по спора по приложеното решение по гр.д.№250/2003г. на ВКС, ІІІг.о. В приложеното решение на ВКС е прието, че с въвеждането на нови изисквания за длъжността макар да е запазено наименованието на длъжността, работодателят създава нова длъжност, с нови трудови функции. С обжалваното въззивно решение е прието, че прибавените трудови функции не са съществено различни от досегашните, а по характера си представляват конкретизация на по–общо формулираните в старата длъжностна характеристика трудови задължения: задължението да организира периодични проверки за изправността на индивидуалните потребителски водомери и да следи за спазването на изискването за преминаването им през задължителен метрологичен контрол съгласно нормативно предвидените срокове по новата длъжностна характеристика е в тясна връзка с по – общо формулираното задължение по старата длъжностна характеристика да следи за изправността на водомерното стопанство и организира монтаж, демонтаж и ремонт на повредените водомери на водопроводните отклонения и общите водомери; задължението да контролира спазването на сключените споразумения за отсрочване и разсрочване на задълженията на неизправните длъжници е конкретизация на задължението по старата длъжностна характеристика да контролира спазването на сключените договори и споразумения във връзка с реализацията на продукцията; задължението да изготвя анализи за потребителското търсене и производство, да участва в изготвянето на предложение за утвърждаване на нови цени за ВиК услугите, като изработва и представя обобщени отчетни справки за реализацията на доставяните услуги по групи потребители е детайлизация на изключително общо формулираното задължение в старата длъжностна характеристика да участва в анализите – потребителско търсене – производство; задължението да изготвя обобщени справки за нуждите на отдел счетоводен по отношение на финансовата дейност на инкасаторите – отчетени и платени доставки на ВиК услуги, както и обобщени данни за нивото на неизпълнение на задълженията на потребителите е конкретизация на задължението да осъществява контрол на инкасаторите на населението по отношение на точното отчитане на водомерите, точното прилагане на съответните цени и точно спазване на определените срокове за отчитане и заплащане. Прието е от въззивния съд, че ново представлява задължението да изготвя и представя пред ръководството на дружеството мерки за подобряване дейността на отдела и повишаване събираемостта на задълженията на потребителите, но то не води до промяна на длъжността, доколкото е пряко свързано и произтича от естеството на възложената работа да организира и контролира дейността на инкасаторите във връзка с отчитане на задълженията на потребителите и тяхното изпълнение. С въззивното решение не е прието, че работодателят създава нова длъжност, с нови трудови функции. Поради това неоснователно се твърди от касатора противоречие на въззивното решение с приетото с постановеното решение по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№724/2011г. на ВКС, ІVг.о., че предвид въведената в чл.118 КТ забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, уговорката в трудовия договор относно длъжността не може да бъде изменена едностранно, а по взаимно, изразено писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение.
Касаторът сочи въпроси: „може ли управител на ТД, с договор за възлагане на управлението, едностранно да измени трудовата функция в длъжностната характеристика на работника, като добави нови задължения с цел постигане на по-добри производствени резултати”; ”какво е значението на кода по НКПД към трудовото правоотношение; доколко кода по НКПД определя длъжността, трудовата функция и изискванията за заемане на длъжността”; ”представлява ли злоупотреба с право когато работодателят е въвел едностранно в длъжностната характеристика несъществени нови трудови задължения, но единствено поради нововъведените задължения е въвел нови изисквания за заемане на длъжността”; ”нарушава ли се разпоредбата на чл.118, ал.1 КТ когато работодателят едностранно въведе нови трудови задължения в длъжностната характеристика на работника, които нови трудови задължения единствено обуславят въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация”. Поставените въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: първият, третият и четвъртият въпроси – тъй като предпоставя неправилност на изводите на въззивния съд, че с новата длъжностна характеристика работодателят не е създал нова длъжност, с нови трудови функции и на изводите му, че се касае до конкретизация на по–общо формулираните в старата длъжностна характеристика трудови задължения; вторият – тъй като такъв въпрос не е разрешен в обжалваното въззивно решение и не е от значение за конкретното дело, тъй като работодателят може да установи по-високи изисквания за образование и квалификация от нормативно установените, но доколкото това съответства на действителни нужди на предприятието, като в тежест на работника е да докаже недобросъвестността на работодателя. Отделно, касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 862лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.10.2015г., постановено по в.гр.д.№561/2015г. на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Д. И. Г. да заплати на [фирма]-Д., сумата 862лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: