О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
ГР. София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5751/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №976/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Н. Я. срещу касатора иск по чл.422 ГПК – за установяване на вземане на ищеца от 10 000 лв., произхождащо от договор за заем между страните, на осн. чл.240, ал.4 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС по въпросите от предмета на спора: 1. Следва ли да бъде проведен процес на доказване на обстоятелството, че даден документ е загубен не по вина на страната, за да се приложи изключението за събиране на гласни доказателства? Каква е доказателствената стойност на официален документ, възпроизвеждащ единствено изявление на получателя на документа и представлява ли удостоверението от МВР, че по данни на потърпевшия е извършена кражба на документи от автомобила му пълно и главно доказване на обстоятелството, че един документ е изгубен или унищожен, за да се даде възможност да се активира изключението от недопустимостта за събиране на св. показания по реда на чл.165 ГПК? Следва ли във връзка със задължението на съда да прецени всички доказателства, като изложи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, ако по делото са събрани противоречиви доказателства, да се мотивира на кои и защо вярва, на кои не, кои възприема и кои не? Следва ли съдът да обсъди и прецени всички своевременно направени възражения и доводи на страните, вкл. достоверността на доказателствата, наличието на вътрешни противоречия в св. показания и логическите им несъответствия? Следва ли съдът обстойно да се мотивира защо кредитира показанията на свидетел, който има силно изразено отношение към спора, особено при липсата на всякакви други доказателства?
Соченото от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставените въпроси не се установява:
В. разглеждане на делото е повторно, след връщане му от ВКС с решение по гр.д. №5960/14 г. на четвърто г.о., с указания по прилагане на процесуалния закон, които са задължителни за въззивния съд на осн. чл.294, ал.1 ГПК / в този см. е р. по гр.д. №1315/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1935/09 г. на първо г.о. на ВКС и др./. В отменителното касационно решение е прието, че представеният от ищеца нотариално заверен препис от договор за заем не може да бъде ценен като годно доказателство за установяване на твърдяната договорна връзка между страните, доколкото копието е било изрично оспорено от ответника в срока по чл.193, ал.1, предл.1 ГПК с твърдение, че документът е неистински, а оригиналът не е могъл да бъде представен за изследване от допуснатата съдебно-графологична експертиза по причини, които не могат да се вменят във вина на ползващата се от документа страна. В тази хипотеза следва да намери приложение правилото на чл.165, ал.1 ГПК, според което при изгубване или унищожаване на документ не по вина на страната, която се ползва от неговата доказателствена сила, удостоверените от документа факти могат да бъдат доказвани със свидетели, вкл. в хипотезите на чл.164, ал.1 ГПК. С оглед невъзможността да се ползва доказателствената сила на представеното нотариално заверено копие от договора за заем, след оспорване на истинността/автентичността / му от ответника и липсата на оригинал, въззивният съд следва на осн. чл.146 ГПК да посочи на ищеца необходимостта да ангажира други доказателства за сключване на договора, вкл. св. показания на осн. чл.165, ал.1 ГПК.
В цитираното от касатора р. по гр.д. №5734/13 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че невъзможността да се представи документът не трябва да е настъпила поради умишлено действие на страната. Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със свидетелски показания – да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния документ включва и установяване на спорното волеизявление. В случая изявлението на втория заемодател по договора за заем св. Л. пред органите на МВР за загубването на оригинала на договора, който бил откраднат от автомобила му и за кражбата е образувано досъдебно производство, съгл. издаденото от МВР удостоверение, обосновано са ценени в полза на ищеца – той е разполагал само с представения по делото нотариално заверен препис от договора, оригиналът е бил у свидетеля и втори заемодател Л., чиято част от дадената в заем сума е върната, според признанието му. При тези данни ищецът не може да има вина за загубването на оригинала на документа, намиращ се по обясними причини у трето за делото лице. Затова, както е преценено и указано и в отменителното решение на ВКС, е приложима разпоредбата на чл.165, ал.1 ГПК.
В изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС по приложението на чл.193 и чл.165, ал.1 ГПК въззивният съд е събрал и преценил свидетелски показания за установяване на твърдяното от ищеца и оспорено от ответника облигационно отношение помежду им по договор за заем на пари. Свидетелските показания са обсъдени поотделно и в съвкупността им, като са посочени противоречията в тях, както и защо съдът кредитира показанията на едни от свидетелите и не дава вяра на други / с поименното им посочване/. Така е съобразена практиката в р. по гр.д. №4744/08 г. на първо г.о. , р. по гр.д. №761/10 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №4604/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, сочени в изложението на касатора.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №976/15 г. от 17.07.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: