2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
[населено място] 22. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7448 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. И., чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 01.10.2014г., постановено по гр.д.№529/2014г. на Врачански окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.06.2014г. по гр.д.№1744/2014г. на Врачански районен съд, е отхвърлен предявения от И. Г. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 700лв. до 2000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на Република България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура – В., срещу решение от 01.10.2014г., постановено по гр.д.№529/2014г. на Врачански окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 26.06.2014г. по гр.д.№1744/2014г. на Врачански районен съд в частта за уважаване на предявения от И. Г. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. Г. И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от И. Г. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ до размер на сумата 700лв. – обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата и след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска за размера над 700лв. до присъдения с първоинстанциионното решение размер от 2000лв.
Касаторът И. Г. И. сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпрос относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложеното съдебно решение, тъй като практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии, като правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба.
Касаторът Прокуратура на Република България сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, който касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г. и с приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касаторите въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК, посоченото от касаторите решения и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на собствени мотиви в противоречие с приложено решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви към решението си, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.1 ГПК, на И. Г. И. следва да се присъдят разноски в размер на 220,50лв. за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 01.10.2014г., постановено по гр.д.№529/2014г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на И. Г. И. сумата 220,50лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: