3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 486
София, 30. 04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 281/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. С. от [населено място] срещу решение №16177/08.08.2014 г., постановено по гр.д. № 13276/2013 на СГС, ІV В състав , с което е потвърдено решение от 12.06.2013 г. по гр.д. №23076/2012 г. на СРС, ГО, 24 състав , с което е отхвърлен иска на Н. И. С. от [населено място] против Б. М. М. за сума в размер на 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и са присъдени са разноски.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Б. М. М. от [населено място] оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос: „Дали има персонална клевета за едно лице ако му бъде дадена оценка или квалификация , приемани от него като негативни „ Касаторът счита , че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с разрешаването му в Р №809/26.04.2011 г.по гр.д. №157382009 г.ІV ГО, доколкото е прието ,че личната оценка на ответника не подлежи на проверка и доказване, респективно съдържащите се в нея твърдения – на обезщетяване, въпреки негативното приемане на тази оценка както от ищцата, така и от колегите й. С оглед на това счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. По въпроса „Дали разгласата на неистинско обстоятелство за едно лице, което в кръга на същото , а и от самото него се възприема като позорящо го и когато е казано в негово отсъствие, с цел именно да засегне честта и достоинството на потърпевшия, е осъществена клевета , с която е причинена виновно и противоправно вреда, подлежаща на удовлетоворяване по реда на чл. 45 ЗЗД” касаторът счита, че е изпълнен критерия и касационното обжалване следва да се допусне на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел, че с процесната докладна записка ответникът като ръководител на ищцата е реализирал свое професионално задължение да направи оценка на изпълнението на длъжността съгласно чл. 76 от Закона за държавния служител. Посочено е , че непредприемането на мерки в отговор на отправено до него оплакване съгл.чл. 89,ал.3 ЗДСл. съставлява дисциплирнарно нарушение за съответния ръководител. Съдът се е позовал и на принципните разрешения, дадени в т.1 от ППВС №4/30.10.1975 г., според които отговорността на ответникът като ръководител би следвало да се ангажира ако е действал недобросъвестно с цел постигане на лични или други неслужебни цели , което следва да се установи в процеса. Действително с обжалваното въззивно решение се сочи, че изразеното от ответника за качеството на изпълнение на служебните задължения от ищцата представлява лична оценка, поради което е безпредметно обсъждането на нейната истинност. Този извод на съда обаче е направен при съобразяване особените отношения, в които са се намирали страните по делото, а именно такива на ръководител и подчинен в едно административно звено , което съставлява съществено обстоятелство с обуславящ за крайните изводи на съда характер.
С оглед на това не може да се приеме, че първият поставен от касатора въпрос е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, при която съдът е формирал своите изводи при друга фактическа обстановка като засегнатото и засягащото лице са в друго качество.
Вторият въпрос е некоректно поставен и няма характер на правен въпрос, доколкото съдържа твърдения и оценки на касатора, които не са възприети от въззивният съд / напр. относно целта на ответника да засегне честта и достоинството на ищцата/.Доколкото няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280 ,ал.1 ГПК не се налага обсъждането на соченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. Следва да се посочи обаче, че позоваването на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е бланкетно без никаква обосновка относно това с какво разглеждането на формулирания въпрос и неговото разрешаване би допринесло за точното приложение на закона и за развитие на правото.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед на изхода на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на 540 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №16177/080.08.2014 г., постановено по гр.д. № 13276/2013 на СГС, ІV В състав.
ОСЪЖДА Н. И. С. да заплати на Б. М. М. направените в настоящото производство разноски в размер на 540 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: