О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
Гр.София, 22.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.10.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3313/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Й. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №368/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 280 лв. предявеният от С. Т. срещу касатора иск по чл.143 СК – сумата е присъдена като месечна издръжка за малолетното дете на страните София А., род. на 12.07.12 г., което живее с майката и се отглежда от нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въпросите: При определяне на възможностите на лицата, които дължат издръжка, длъжен ли е съдът да установи доходите на тези лица, имотното им състояние и квалификация и Има ли право съдът да присъжда издръжка в размер над трикратния по чл.142, ал.2 СК, без доказани доходи, имотно състояние и квалификация на дължащия издръжка? – са разрешени от въззивния съд в противоречие ППВС №5/70 г. – т.4 и 5 и ППВС №5/81 г., т.2, според която доход, който се взема предвид при определяне на размера на издръжката, са и месечните добавки за детето, получавани от родителя, при когото живее. Намира, че вторият от въпросите е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с оглед указаното в т.4 и 5 от ППВС №5/70 г., че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот и издръжката не следва да се присъжда в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот и лукс и да се дава възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. Според касатора обикновените условия на живот изключват издръжка над размера на М., която осигурява обикновените условия на живот за този, който я получава и е нелогично дете да получава издръжка по –голяма от дохода на родителя. Въпросът за определяне на максималният размер на издръжката, методика за който съдебната практика не е разработила, следва да се тълкува по начин, относим към обществено икономическите условия в страната, различни от тези, при които са издадени цитираните ППВС.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да уважи иска за издръжка в посочения размер, въззивният съд е приел, че детето е на три години и страда от заболяване на храносмилателната система, което изисква адекватно лечение и грижа. Майката от средата на 2014 г. е в неплатен отпуск за отглеждането му, а преди това за период от близо две години е получила обезщетения в размер на 7 487 лв., вкл. за бременност, раждане и отглеждане на дете. Има още едно непълнолетно дете, което издържа – род. през 2008 г.. Живее с детето София на квартира и плаща месечен наем от 130 лв., както и обичайните консумативи. За бащата е прието, че е в трудоспособна възраст, има доходи, квалификация / при данните, че е управител на 6 търговски дружества и участва в съвета на директорите на други две/ и имущество /собственик е на четири леки автомобила и две ремаркета/, които определят възможността му да дава издръжка на малолетното дете в посочения размер. Отчетено е, че има още едно наскоро навършило пълнолетие дете, на което дължи издръжка на осн. чл.144 СК, но е прието, че това задължение, за разлика от задължението към непълнолетното дете, не е безусловно и се обуславя от възможностите на родителя да дава издръжката без особени затруднения.
С оглед данните по делото за нуждите на малолетното дете и възможностите на родителите въззивният съд е приел, че на детето са необходими общо 350 лв. месечно; от тях 70 лв. следва да се поемат от майката, която полага и фактическите грижи за него, а остатъкът от 280 лв.- от бащата. Тези изводи на въззивния съд не са в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Нуждите на детето са определени с обичайната мярка при възрастта, здравословното му състояние и конкретните битови условия /живее на квартира, заедно с майка си/. В практиката на ВКС е разяснено, че всеки от родителите е длъжен да обезпечи детето с жилище – т.5 от ППВС №12/71 г., и това е взето предвид при определяне на размера на издръжката в случая. При данните за здравословното състояние на детето, което все още често боледува, макар състоянието му бавно да се подобрява и необходимите разходи за жилище, не може да се направи извод, че издръжката се използва за други цели или че осигурява излишен лукс. Месечните надбавки по КСО са отчетени при определяне на дохода на майката – удостоверение на л.26 от делото..
Поставеният въпрос за максималния размер на издръжката не от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В тази връзка настоящият състав на ВКС споделя изразеното по сходен въпрос в опр. по гр.д. №183/12 г. на четвърто г.о. на ВКС становище, че „предвид ясното законово разрешение, дадено в чл. 142, ал. 1 СК, е очевидно невъзможно да се даде обективно определяне на максималния размер на дължимата издръжка, тъй като балансът между нуждите на търсещия издръжка и възможностите на дължащия такава, е обусловен винаги от конкретни обстоятелства и общо, обвързващо тълкуване за максимално допустимия размер на издръжката, не може да бъде определен нито по аналогия с минималния такъв според чл. 142, ал. 2 СК, нито по някаква друга аналогия. Ето защо следва да се приеме, че евентуалното разглеждане на поставения правен въпрос в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК от ВКС не би довело нито до точното прилагане на закона, нито до развитието на правото.”
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №368/15 г. от 25.02.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: