2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 18. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря
Като разгледа докладваното от съдията Мария Иванова ч.гр.дело № 1029 по описа за 2015 година, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. А. от [населено място] срещу определение №476 от 30.12.2014г., постановено по гр. д. № 6871/2014 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №247 от 04.07.2014г. по в.гр.д.№298/2014г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Жалбоподателката счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно и моли същото да бъде обявено за нищожно, обезсилено или отменено. В частната жалба е направено и искане да бъде продължен, на основание чл.63 от ГПК срока за допълване, поправка и тълкуване на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба Й. М. Г. и Н. Р. Г. от [населено място] в писмен отговор поддържат недопустимост на същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, поради следното:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл. 288 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото“ по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, Върховният касационен съд констатира липса на установените от законодателя предпоставки за това. Определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва предвидената и уредена като способ за селективен контрол върху решенията на въззивните съдилища преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция. Определенията, постановени по реда на чл. 288 от ГПК са особени правораздавателни актове, различни от посочените в чл. 274 ГПК, с които съдът се произнася по процесуални въпроси /арг. от чл. 252 ГПК/ и не подлежат на обжалване – ТР № 2/28.09.11 г. по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГТК на ВКС.
Искането по чл. 63 ГПК е извън предмета на частното производство; по него следва да се произнесе съставът на ВКС, постановил определението по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Р. Д. А. от [населено място] срещу определение №476 от 30.12.2014г., постановено по гр. д. № 6871/2014 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №247 от 04.07.2014г. по в.гр.д.№298/2014г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: