О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр. София, 20.05. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1057 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. П. Б., Я. В. К., Л. З. В. и Й. Ц. Й., чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 01.12.2014г., постановено по в.гр.д.№971/2014г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 21.07.2014г. по гр.д.№2597/2013г. на Великотърновски районен съд, в частта за уважаване на предявените от Община – Г. О., искове в частта, с която е прието за установено, че К. П. Б. и Я. В. К. дължат всеки от тях сумата от по 7924,75лв., всяка от тях представляваща получена сума за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело, което възнаграждение е намалено с определение по гр.д.№255/2010г. на Великотърновски окръжен съд, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1855/2013г. на Великотърновски районен съд.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Община – Г. О., чрез процесуален представител адв.Б., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и с цена на исковете над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено, че К. П. Б. и Я. В. К. дължат всеки от тях сумата от по 7924,75лв., всяка от тях представляваща получена сума за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело, което възнаграждение е намалено с определение по гр.д.№255/2010г. на Великотърновски окръжен съд, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1855/2013г. на Великотърновски районен съд.
Касаторите /ответници по исковете и трети лица-помагачи на страната на ответниците по исковете/ сочат в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „допустим ли е установителен иск, с който ищецът претендира, че ответниците му дължат парични суми след издадена заповед за изпълнение, без да е изложил в исковата молба по чл.422 ГПК фактически твърдения за наличие на такава заповед и без да е обвързал петитума на иска си с тази заповед”, „допустим ли е установителен иск по чл.422 ГПК, в който ищецът претендира нещо различно от претендираното от него в заявлението по чл.410 ГПК”, „допустимо ли е съдебно решение, в което съдът в исковото производство по чл.422 ГПК е присъдил нещо различно от разпореденото в заповедта за изпълнение, издадена след заявление по чл.410 ГПК”, „допустимо ли е съдебно решение, в което съдът в исковото производство по чл.422 ГПК е присъдил разноски, направени от ищеца в заповедното производство, без той да ги е поискал с исковата молба”, „когато ищецът не е обвързал исковата си претенция с издадената в негова полза заповед за изпълнение, може ли искът да се квалифицира като установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и допустим ли е такъв иск”, ”наличието на различия между претенциите на ищеца в производството по чл.422 ГПК и претенцията му в заповедното производство и съществуването на неясноти в предявения иск по чл.422 ГПК относно размера на претендираните суми, наличието или не на солидарна отговорност, в чия полза се претендират сумите и пр. Обосновава ли нередовност на исковата молба и произнасянето на съда по нередовна искова молба води ли до недопустимост на съдебното решение”. Първи, пети и шести от поставените от касаторите въпроси не са от значение за конкретното дело, по което в исковата молба е посочено основание на иска чл.422 ГПК и е изискано да бъде приложено ч.гр.д.№1855/2013г. на Великотърновски районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение. По следващите два поставени въпроса също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като се отнася до оплакването, че заповедното производство е по заявление за ангажиране разделна отговорност на длъжниците, а исковата молба – за солидарна отговорност, а решението – за разделната им отговорност. Идентичен случай не е разрешен с приложените решения, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, съществуването на солидарната отговорност е правен въпрос, който следва да се разреши от съда въз основа на доказателствата по делото, като при недоказване на твърдяната солидарност, съдът следва да определи отговорността на ответниците разделно като приложи равенство между тях спрямо общо предявената искова сума, както е постановено решението в настоящия случай. Четвъртият от поставените въпроси не е от значение за конкретното дело, по което с исковата молба е поискано присъждане на направените разноски по делото, а съгласно т.12 от тълкувателно решение №4/13г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, както е постановил съда и в конкретния случай.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: „влезлият в сила съдебен акт по чл.437, вр. чл.435, ал.2 ГПК, с който по жалба на длъжника в изпълнително дело е намалено адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя на неговия пълномощник, ползва ли се със сила на пресъдено нещо в материалноправните отношения на страните по изпълнителното дело и обвързва ли задължително съда, който разглежда иск на длъжника против взискателя с правно основание чл.55, ал.1, пр.последно ЗЗД за присъждане на сумата, представляваща разликата между изплатеното и намаленото възнаграждение”, ”длъжен ли е съдът в исковото производство по чл.55, ал.1 ЗЗД да прави самостоятелна преценка относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя в изпълнителното производство, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, въпреки постановения в началото на производството съдебен акт по чл.435, ал.2 ГПК, при условие, че изпълнителното дело е висящо”, ”към кой момент следва да се преценява прекомерността на адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя в изпълнителното дело – при образуване на делото или при приключването му”, ”основателен ли е иск на длъжника по изпълнително дело с правно основание чл.55, ал.1, пр.последно ЗЗД за присъждане на сума, представляваща разлика между изплатеното и намалено адвокатско възнаграждение, изплатено от взискателя на неговия пълномощник, при условие, че изпълнителното дело не е приключило, а съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника”. Не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с доводи, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС относно характера на съдебния акт по чл.435, ал.2 ГПК – определение №490/18.03.2014г. по гр.д.№1071/2011г. на ВКС, ІІІ г .о. и определение №216/18.03.2014г. по ч.гр.д.№1564/2014г. на ВКС, ІІІг.о., с които е прието, че съдебният акт по чл.437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна. С въззивното решение не е прието, че решението на съда по жалба срещу действията на съдебен изпълнител се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което неоснователно се сочи противоречие с посочената практика на ВКС по дела за отмяна на влязло в сила решение. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, с доводи, че не е налице съдебна практика по поставените въпроси. Поставените въпроси касаят едно приключило производство – по обжалване действията на съдебния изпълнител. В това производство съдът съдът разглежда жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Актът, с който се произнася съдът е окончателен и не подлежи на обжалване /чл.437, ал.4, изр.2 ГПК/. В този смисъл изрично се е произнесъл и в конкретния случай ВКС, състав на ІVг.о. с определение №7/05.01.2011г. по ч.гр.д.№700/2020г. Законосъобразно или незаконосъобразно са определени разноските в изпълнителното производство, може да бъде проверявано от съда по реда на прекия контрол – по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.435 и сл. ГПК/с допълнението на чл.435, ал.2 ГПК – ДВ, бр.100 от 2010г. изрично е предвидено, че подлежи на обжалване постановлението за разноските, което съответства на възприетата преди това изменение съдебна практика въпреки липсата на изрична норма в новия ГПК – определение по ч.гр.д.№1762/2008г. на ВКС, Vг.о./. Правилността на изводите на съда при произнасяне по жалбата не може да бъде проверявана нито по реда на инстанционния контрол, нито по реда на отмяната на влезли в сила решения. Не може да бъде проверявана правилността на изводите и въпросът за определянето на разноските в изпълнителното производство не може да бъде разрешаван в исково производство при спор между страните основателно ли са събрани в цялост търсените разноски в изпълнителния процес, след като е предвидено разрешаването му в изпълнителния процес, вкл. и по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител, предвиден за защита срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Преценката за адекватност на договорения от взискателя адвокатски хонорар с извършената правна услуга е предоставена на съдебния изпълнител, респ. на съда при обжалване на произнасянето му за разноските в изпълнителното производство, и не може да бъде извършена в друго производство, защото възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да бъде направено и отговорността за разноски може да се реализира само в рамките на същия граждански процес, в който разноските са направени, за което в съдебната практика няма колебания.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.12.2014г., постановено по в.гр.д.№971/2014г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: