О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 05.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 952/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адвокат Я. Я. против решение № 2301 от 24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2623/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2156 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 4062/2013 г. на Софийски градски съд, I – 9 състав, с което са уважени исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Ю. А. Х. против [фирма], [населено място] за сумата от 15 550 евро, равняваща се на 30 315, 37 лв., заплатена съгласно чл. 3, б. „А“ от предварителния договор от 12.07.2012 г., развален от ищеца, както и законна лихва върху тази сума в размер на 456, 09 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. С молба от 25.01.2016 г. се представя изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Ю. А. Х., чрез адвокат М. С. подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационно обжалване, поради липсата на изведен от касатора правен
въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. К. съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира.В представеното изложение касаторът е посочил , че в обжалваното решение е прието , че ищецът е изпълнил всички свои ангажименти към строителя по предварителния договор без да съобрази обстоятелството, че по делото са били налице достатъчно доказателства, обосноваващи извода, че ищецът е сменил адреса си, без да съобщи надлежно това на строителя, поради което последният бил поставен в обективна невъзможност да изпълни следващото си задължение по договора, а именно да уведоми писмено ищеца за приключване грубия строеж на цялата сграда.Последното има характер на оплакване за необснованост на постановеното решение, а не на правен въпрос в посочения по- горе смисъл.
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Отделно от това касаторът не е обосновал нито едно от специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.Не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2301 от 24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2623/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: