О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 06.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.01.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №6083/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. с чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. срещу въззивното определение на Апелативен съд Б. по гр.д. №47/15 г., с което е оставена без разглеждане молбата на ч. жалбоподател за изменение на въззивното решение в частта за разноските с присъждане на направените пред първата инстанция, пред въззивната инстанция при първото въззивно разглеждане на делото и пред ВКС.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
По основателността й ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че подадената от ч. жалбоподател молба е за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се присъди сумата над определения с решението размер от 2 000 лв. до пълния заявен с молбата размер от 8 282 лв. Оставил е молбата без разглеждане на осн. чл.80, пр..2 ГПК и съобразно указаното в ТР №6/13 г., т.9 ОСГТК, поради непредставен до приключване на устните състезания списък на разноските, направени пред въззивната инстанция и по делото.
ВКС на РБ, състав на трето г.о., намира този извод за правилен: В преобладаващата практика на ВКС, която този състав споделя, се приема, че страната следва да представи пред съда, който разглежда делото, обобщен /окончателен/ списък на всички разноски, които е направила по делото и претендира. В противен случай не може да иска изменение на решението в частта за разноските, на осн. чл.80, пр.2 ГПК – опр. по ч.гр.д. №467/11 г. на четвърто г.о., по гр.д. №158/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №783/11 г. на четвърто г.о. и по ч.гр.д. №312/15 г. на четвърто г.о., по ч. т.д. №1138/14 г. на второ т.о. Представяният пред първата инстанция, чието решение е обжалвано, списък е ирелевантен в производството пред въззивния съд – опр. по ч.т.д. №330/10 г. на първо т.о. Има и практика в обратен смисъл – опр. по ч.т.д. №646/10 г. на второ т.о., в което е прието, че представеният пред съответната инстанция списък на разноските е процесуално действие, което изпълнява изискването на чл.80 ГПК и следва да бъде зачетено от по-горните инстанции при преценка за допустимостта на искането по чл.80, пр.2 ГПК. Никое от цитираните определения не е със задължителен характер, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/11 г. ОСГТК.
Според този състав на ВКС първото от изразените в цитираната практика становища е по –близо до целта на изискването за представяне на списъка по чл.80 ГПК. Страната следва да прояви дължимата грижа и представи на съда списък по чл.80 ГПК на всички направени до момента по делото разноски, които претендира. Липсата на списък не е пречка за присъждане на разноските, както е приел и въззивният съд, присъждайки ги в размер на 2 000 лв., но предпоставя правото на страната да иска изменение на съдебния акт относно размера им – ТР №6/13 г. ОСГТК. В случая при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, частният жалбоподател /отв. по иска/ не е представил списък на направените пред тази инстанция и общо по делото разноски, които претендира. Списък е представен едва с молбата по чл.248 ГПК. Затова не може да иска изменение на въззивното решение в частта за разноските, както законосъобразно е приел въззивният съд.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Апелативен съд Б. от 9.07.15 г. по в.гр.д. №47/15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: