О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 21. 04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 631/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (И.), представлявано от М. С., чрез процесуалния представител Р. И. срещу решение от 29.10.2013 г. по в. гр. д. № 4003/2013 г. на Софийски градски съд, АО, III – Г състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
Ответникът по касация Г. К. Н. чрез адв. С. О. подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.Изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като жалбоподателят не е формулирал точен и ясен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК,обозначено като молба, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, Софийският градски съд е оставил в сила решение от 27.11.2012 г. по гр. д. № 10952/2012 г. на Софийски районен съд – 56 състав, с което са уважени предявените от Г. К. Н. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на Г. К. Н., същият е възстановен на заеманата отпреди уволнението длъжност и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати сумата в размер на 3813, 60 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа.
За да постанови този резултат, Софийски градски съд е приел, че въззивната жалба е бланкетна като в срока за обжалване на първоинстанционното решение въззивникът не е посочил основания за незаконосъобразност на решението, нито какви нарушения на съдопроизводствените правила са допуснати от районния съд, поради което съдът не дължи служебна проверка за наличието на пороци в първоинстанционното решение.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса. Съдът може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. В случая представеното изложение съдържа оплаквания, че съдът не е извършил внимателен и прецизен анализ на доказателствата в съвкупност. Тези доводи сочат на оплакване за допуснато процесуално нарушение и необоснованост , които са основания за обжалване на въззивното решение по същество – чл. 281 ГПК и не могат да се обсъждат в настоящото производство. Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не се налага обсъждането на посочената в изложението / молба /задължителна практика на ВКС – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, които освен това не са представени по делото.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение, удостоверено като договорено и заплатено с договор за правна защита и съдействие, представен по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2013 г. по в. гр. д. № 4003/2013 г. на Софийски градски съд, АО, III – Г състав, с което е потвърдено решение от 27.11.2012 г. по гр. д. № 10952/2012 г. на Софийски районен съд – 56 състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури при МЗХ, [населено място] да заплати на Г. К. Н. от [населено място] разноски за настоящото производство в размер на 450 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: