О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София , 17.06. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1468 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Е. М., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 19.11.2015г., постановено по в.гр.д.№568/2015г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение от 04.06.2015г. по гр.д.№167/2015г. на Районен съд – Козлодуй за отхвърляне на предявените от С. Е. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. Е. М. срещу А. [фирма], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №АД-3603/19.12.2014г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 326, ал. 1, т.12 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автомобил за медицинска помощ” в управление „Администрация и контрол към А. [фирма]“, служба „Трудова медицина“, „Медицински авариен екип“ и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел за законосъобразно уволнението на служителя-ищец на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /отказ от Д. за работа в стратегически обект рег.№Вр-О-4 от 26.06.2013г./. Установено е, че с Постановление №181 на МС от 20.07.2009г. е приет списък на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност,от който списък е видно,че А. „К.“ е определена за стратегически обект. След влизане в сила на ПМС №181 на проведена на 26.01.2010 год. работна среща между представители на [фирма] и ТД“НС“-В. е прието, че стратегическа зона е цялата територия на А. – т.5 от съставения протокол. По направено искане №ПРС-570/30.04.2013 год. от работодателя и на основание чл.4,ал.4 ЗДАНС и чл.46,ал.1,т.1 ППЗДАНС на 21.06.2013 год. от Териториална дирекция „Национална сигурност“-В. на въззивника е отказано издаването на разрешение за работа в стратегическия обект [фирма] като шофьор на автомобил за медицинска помощ с писмо рег.№ВР-587/24.06.2013г. Върху писмото е поставена резолюция „Да се прекрати трудовия договор поради невъзможност за изпълнение“, но преди предприемане на мерки за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът-въззивник е излязъл в отпуск по болест и е ползвал отпуск по болест без прекъсване в периода от 01.08.2013 год. до 19.01.2015 год. Явил се е на работа на 20.01.2015 год. и тогава му е връчена Заповед №АД-3603/ 19.12.2013 г. на Изпълнителния директор на [фирма],с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ-поради обективна невъзможност за изпълнение на трудови договор /отказ от Д. за работа в стратегически обект рег.№ВР-0-4/ 26.06.2013 год./. Преди явяването си на работа М. се е снабдил с необходимите документи за издаване на ново разрешение за работа в стратегически обект – свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение от психиатричен кабинет и удостоверение от Районна прокуратура-Бяла С., които видно от приложеното на л.80 от делото писмо рег.№ВР-566/22.04.2015 год. на Териториална дирекция „Национална сигурност“-В. са представени на работодателя на 20.01.2015 год. Пак от същото писмо на ТД“НС“-В. е установено, че с писмо-преписка рег.№ПРС-54/ 20.01.2015 год. „А. К.“ е поискало на М. да бъде издадено разрешение за работа в стратегическия обект. Такова разрешение е издадено на 17.02.2015 год., заведено е с рег.№ВР-Р-1037 и е изпратено на работодателя на 17.02.2015 год. Но на 23.03.2015 год. това ново разрешение за работа е прекратено и отнето, тъй като ТД“НС“-В. е получило от [фирма] списък на лицата, които са престанали да заемат съответните длъжности в дружеството в периода 01.01.2015 год.- 30.01.2015г. Прието е от съда, че законосъобразността на заповедта за уволнение се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, който в конкретния случай е датата на връчването й на работника, към която дата-20.01.2015 год., той безспорно не е имал разрешение за работа в стратегическия обект. Въззивният съд е изложил съображения, че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение като отправи до работника или служителя едномесечно предизвестие и спази срока на предизвестието, но че в конкретния случай се поставя и въпроса какво би работил въззивникът-ищец в срока за предизвестие при положение, че не е имал право на достъп до територията на А. К.,т.е. и до работното си място.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: „при наличието на всички необходими документи, включително свидетелство за съдимост от 19.01.2015г., от което е видно, че не е осъждан, С. М. отговарял ли е на изискванията за издаване на разрешение за работа в стратегически обект към датата на връчване на заповедта за уволнение – 20.01.2015г.”; ”издаването на допуск от Д. явявали се само една формалност за която трябва да се изчака определен период при очевидно наличие на всички изискуеми документи за издаването”; ”въпреки липсата на отговор на основания въпрос – отговарял ли е жалбоподателя на изискванията за работа към 20.01.2015г., съдът следвало ли е да изпрати повторно запитване до Д. по този въпрос, който е съществен и основополагащ за правилното решаване на делото”; ”за да спази закона, следвало ли е работодателят да преназначи на друга длъжност в предприятието, която да е извън територията на стратегическия обект с каквито той разполага или да го допусне в платен/неплатен отпуск докато трае проучването? И не е ли нарушаване на конституционното му право на труд”.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като твърди, че по поставените въпроси въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика. Като противоречива съдебна практика сочи решение от 05.02.2013г. по в.гр.д.№57/2013г. на Окръжен съд – Враца, без да има данни да е влязло в законна сила. Съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2009г. по пълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решеине на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК когато касаторът не е представил доказателства за наличето на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.328, ал.1, т.12 КТ има задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения – напр. решение № 504 от 13.07.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че правно релевантният момент, към който се преценява законността, е издаването на заповедта за уволнение и когато към този момент за ищеца е налице причина от обективен характер, поради която не е възможно работникът или служителят да изпълнява задълженията си по трудовия договор, за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати договора с този работник или служител на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. В този смисъл и решение №302 по гр.д.№1012/2011г. на ВКС, ІVг.о. Въззивното решение е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.9,ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по реда на в размер на 500лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2015г., постановено по в.гр.д.№568/2015г. на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА С. Е. М. да заплати на А. [фирма] сумата 500лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: