О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
София, 18.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4351 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Л. Д. и Х. Р. Д., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 03.06.2015г., постановено по в.гр.д.№344/2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.02.2015г. по гр.д.№3885/2014г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявените от М. Л. Д. и Х. Р. Д. /в чието лице е продължило производството по делото като законни наследници на починалия в хода на делото ищец Р. Х. Д./ срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Й., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Р. Х. Д./починал в хода делото, производството по което е продължило в лицето на законните му наследници М. Л. Д. и Х. Р. Д./ срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №752/29.07.2014г. и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за установено е, че Р. Х. Д. е работил по трудов договор в [фирма] на длъжност „шофьор на автобус до 22 места”, който законосъобразно е прекратен със заповед № 752/29.07.2014г. на управителя на [фирма] на основание чл.330 ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.187 т.2 КТ при спазване на чл.193 ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ – дисциплинарно уволнение за явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложената работа – на 14.07.2014г. при проверка с апарат Дрегер се установява 0,43 промила алкохол у ищеца.
Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят въпроси: „стриктно ли следва да бъдат тълкувани задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание така, както са описани в чл.195, ал.1 КТ или наложеното наказание е законно дори да отсъстват някои от изброените в разпоредбата реквизити” и „когато в заповедта са посочени няколко дати на извършени нарушения за едната от които е изтекъл преклузивния срок, за другата няма време на извършване, а за третата нито време, нито място, следва ли да се игнорира този факт като маловажен или е нужно задължително съдът да обсъди въпросът по чл.194 КТ”. Поставените от касатора въпроси не са относими към конкретното дело, по което дисциплинарното наказание е наложено за едно нарушение, в какъвто смисъл са и изложените мотиви от въззивния съд, че оплакванията досежно неспазване на двумесечния срок от откриване на нарушението за това от 18.05.2014г., както и за тези от 2006г. до 14.07.2014г. са неотносими към законосъобразността на заповедта – Р. Д. е уволнен за нарушението от 14.07.2014г., за което заповедта е мотивирана и е прието, че е установено от доказателствата по делото. В заповедта за дисциплинарно уволнение предишни дисциплинарни нарушения на работника са посочени с оглед критерия „поведение на работника или служителя” по чл.189, ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание и по-конкретно за преценка на „дисциплинарното минало” на работника, който преди дисциплинарното уволнение има наложено със заповед № 87/28.05.2014г. на управителя на дружеството дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение за употреба на алкохол – 0,22 промила, което дисциплинарно наказание не е заличено.
Касаторите поставят въпроси: „частен документ ли е протокола за установяване на употреба на алкохол и има ли съдържанието му обвързваща доказателствена сила” и „ако се приеме, че е частен документ и няма обвързваща доказателствена сила, при оспорване на съдържанието му следва ли да се открие нарочно производство по оспорване или поради същността на документа като частен и липсата на материална доказателствена сила направеното искане по оспорване следва да бъде игнорирано”. Считат, че по поставените въпроси има противоречива съдебна практика – решение по в.гр.д.№503/2012г. на ОС-Хасково /за което обаче няма данни да е влязло в законна сила, поради което не представлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика/. Касаторите считат, че поставените въпроси са разрешени във въззивното решение в противоречие с решение №152 от 05.11.2014г. на т.д.№2080/2013г. на ВКС, Іт.о. В посоченото решение на ВКС обаче не са разрешени поставените от касатора въпроси, а въпросът „относно тълкуването на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1,пр.последно КЗ в хипотеза, при която бягството от местопрестъплението е установено с присъда или друг акт, с последиците на влязла в сила присъда и деликвента не е оспорил твърдението на застрахователя, че напускането на мястото на ПТП, обективирано в протокола за ПТП, е осъществено с цел отклоняване от извършване проверка за употреба на алкохол и други упойващи вещества”, каквито въпроси не са разрешени и не са стояли за разрешаване по настоящото дело. В настоящия случай въззивният съд е преценил оспорения протокол наред с всички останали доказателства по делото /писмени и гласни/ досежно установените с тях факти, които се стреми да докаже работодателя, за да приеме за установено явяването на работника на работа след употреба на алкохол, което състояние не му позволява да изпълнява възложените му задачи поради естеството на трудовата функция, която изпълнява – шофьор на автобус до 22 места.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2015г., постановено по в.гр.д.№344/2015г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Л. Д. и Х. Р. Д. да заплатят на [фирма] сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: