3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр.София 02. 06. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2771 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. А. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адв.В. М., срещу определение №110/16.04.2015г. по в.ч.гр.д. №79/2015г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено определение № 483/10.02.2015г. по гр.д. №1690/2014г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е оставено без уважение молбата на Т. А. И. за освобождаване от заплащане на разноски в производството.
Жалбоподателят твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и иска неговата отмяна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че не е налице основание за освобождаване на ищеца от заплащане на разноски в производството. Съдът е стигнал до този извод след преценка на всички относими обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК – възраст, доходи, имуществено състояние, здравословно състояние, както и други, които не са предвидени изрично, но имат значение за материалното състояние на страната /чл.83, ал.2, т.7 ГПК/. Като такива други обстоятелства съдът е взел предвид факта, че заплатените до момента от Т. И. разноски по делото в размер на 2250лв. /в това число държавна такса и адвокатско възнаграждение/ са три пъти повече от сумата, от заплащането на която моли да бъде освободен – 830лв., представляващи разноски за особен представител на ответната страна. Окръжният съд е установил от представената от молителя декларация, че същият притежава 23 дка земеделска земя; че въпреки дадената му възможност ищецът не е конкретизирал какви движими и недвижими вещи на значителна стойност притежава, въпреки твърдението му, че цялото му имущество е запорирано. След преценка на представените от Т. И. документи, установяващи имуществото му състояние, както и на останалите събрани по делото доказателства и изложените в исковата молба твърдения, съдът е стигнал до извода за неоснователност на искането за освобождаване от разноски в производството.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В представените от касатора определение №305/15.06.2009г. по ч.гр.д. №335/2009г., ВКС, ІІІ г.о. и определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д. №564/2010г., ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, са разгледани въпросите за предпоставките за освобождаване от държавна такса и за доказателствените средства, с които се установява имотното състояние на молителя. Въззивният съд се е съобразил в посочената задължителна практика, като е извършил съвкупна преценка за имущественото състояние на ищеца, семейното му положение, възраст и здравословно състояние, както и други обстоятелства, относими към възможността за заплащане на разноски, съпоставил го е с размера на дължимите разноски и не е стигнал до недвусмислен извод, че молителят не разполага с достатъчно средства. Също така, съдът е стигнал до извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса не само поради факта, че Т. И. е заплатил до момента разноски в размер на 2250лв., както твърди жалбоподателят, а поради притежаваните от него недвижими имоти.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №110/16.04.2015г. по в.ч.гр.д. №79/2015г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено определение № 483/10.02.2015г. по гр.д. №1690/2014г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е оставено без уважение молбата на Т. А. И. за освобождаване от заплащане на разноски в производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: