О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
ГР. София, 14.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.10.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3858/16 г., намира следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на молбата на Н. П и М. П. от 1.10.14 г. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, трето г.о. по гр.д. №7500/13 г. от 2.07.14 г., на осн. чл.303, ал.1,т.5 и 6 ГПК. С решението на ВКС е отменено въззивното решение по делото и е постановено ново по същество на спора, за уважаване на предявения от М Б. срещу молителите иск с пр. осн. чл.87, ал.3 ЗЗД.
Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл.305, ал.1,т.5 ГПК от датата на постановяване на необжалваемото касационно решение, която се счита и за дата на узнаването му от страните по делото, но е недопустима поради следното:
В молбата не са обосновано изложени основания за отмяна, измежду изчерпателно посочените по чл.303, ал.1 ГПК. Молителите формално сочат нарушения на процесуалните правила по чл.303, ал.1,т.5 и 6 ГПК. Позовават се на допуснати в първоинстанционното производство по делото „ редица процесуални нарушения”, които са ограничили правото им на защита – нередовно призоваване за посоченото съдебно заседание, в което първоинстанционният съд е дал ход на делото, лишаване от първо по делото заседание и от право на защита, поради нередовно уведомяване на отв. П., неизготвянето в срок и непредоставянето на препис от протокола за посоченото съдебно заседание след поискване от молителите – отв. по иска, неуважаването на тяхната молба за поправка на протокола, необсъждане на доводите в писмената им защита и постановяване на решение от първата инстанция за уважаване на иска при недоизяснена фактическа обстановка.
При въззивното разглеждане на делото, според молителите, не били отстранени сочените процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд – не били допуснати исканите от тях повторен разпит на свидетели, както и обяснения на ищцата, не били издадени поисканите от тях съдебни удостоверения за снабдяване с относими към спора доказателства. Въпреки това, въззивната инстанция постановила решение в полза на ответниците, като отхвърлила иска срещу тях.
При касационното обжалване на въззивното решение според молителите също са допуснати процесуални нарушения, които попадат в приложното поле на чл.303, ал.1 ГПК – отв. П. не е представляван по делото от адвокат или друго лице по чл.29 ГПК, като е упражнил правото си на отговор на касационната жалба лично, без тя да е приподписана от адвокат.
За всички изброени по –горе процесуални нарушения, въпреки изричните доводи на ответниците – сега молители, не е имало инстанционен контрол и произнасяне. Затова те молят решението на ВКС, трето г.о. по гр.д. №7 500/13 г. да бъде отменено и делото – върнато на районен съд София във фаза преди първото по делото заседание.
ВКС намира, че оплакванията за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд са преклудирани с въззивното обжалване на първоинстанционното решение от страна на ответниците, сега молители. Сочените от тях процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд пък не обосновават осн. по чл.303, ал.1,т.5 и 6 ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила решение се различава от касационното обжалване на въззивното решение и допуснатите процесуални нарушения, които са осн. за отмяна по чл.281,т.3 ГПК, в общия случай не обосновават осн. за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 ГПК е само лишаването на страната от правото да участва в делото, вкл. като се яви лично или чрез повереник, поради нередовно призоваване или поради особени непредвидени обстоятелства, които тя / или повереникът й/ не е могла да преодолее, както и ненадлежното й представляване. Такива нарушения във въззивното производство молителите не обосновават, а и то е завършило с решение в тяхна полза.
Касационната жалба на ищцата е връчена на ответниците – сега молители. Молителката Пашова е подала отговор, чрез адвокат Т., а молителят П. е подал отговор, подписан лично от него. На осн. чл.287, ал.1 ГПК за отговора на касационната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл.259, ал.2-4 и чл.284 ГПК. Съответното приложение на чл.284 от ГПК означава, че за отговора важат изискванията за съдържание, приложими към касационната жалба – ответникът по жалба излага възражения срещу основанията за допускане на касационното обжалване и срещу касационните основания. За отговора обаче не се прилагат правилата на чл.285 и 286 ГПК, поради което като защитно средство той се приема от съда с изложеното от страната съдържание, без съдът да може да констатира нередовности, да дава указания за отстраняването им и съотв. да връща отговора като непоправен. П. лично от страната, неприподписан от адвокат отговор на касационната жалба в най-лошия за страната случай може да се приравни на липса на отговор по причина на неорганизирана от ответника защита, която не обосновава основание за отмяна на касационното решение по чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Освен това в случая ответниците по жалба са необходими другари в процеса, поради което подаденият от ответницата чрез адвокат отговор има значение и за / ползва и/ ответника – чл.216, ал.2 ГПК. За откритото заседание пред ВКС молителите, като ответници по иска и касационната жалба, са редовно призовани по реда на чл.289 ГПК, с което са спазени процесуалните правила, обезпечаващи правото им на участие и защита в процеса. Осн. по чл.303, ал.1,т.6 ГПК е неотносимо към случая, защото молителите не се позовават на наличието или липсата на която и да е от хипотезите по чл.29 ГПК за особено процесуално представителство.
Молбата за отмяна, която не съдържа ясно и точно посочване и обосноваване на основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. П и М. П. за отмяна на вл. в сила решение на ВКС, трето г.о. от 2.07.14 г. по гр.д. №7500/13 г., на осн. чл.303, ал.1,т.5 и 6 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: