О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
ГР. София, 01.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5564/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Д. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №6270/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], София с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „оператор склад”, склад „Фиксирани услуги”, отдел „Управление на складове и дистрибуции”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ със заповед, връчена на 18.07.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивният съд е разрешил в противоречие с цитираната практика на ВКС следните въпроси от предмета на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1.Следва ли да има изрична заповед/ решение на компетентния орган за утвърждаване на ново щатно разписание, в която да е посочено изрично от коя дата влиза в сила то или със самото подписване на новото щатно разписание от изпълнителните директори се счита, че е утвърдено ново щатно разписание с посочената в него дата? Следва ли да има изрично упълномощаване на изпълнителните директори да утвърдят новото щатно разписание, съдържащо се в решението на компетентния орган за съкращаване на щата?
2. Ако дейността, която е прехвърлена на външен партньор продължава да се извършва в полза на същия работодател и е свързана с обслужване на основната му дейност, то следва ли да се запази тр. правоотношение с работника на осн. чл.123,т.7 КТ?
3. За правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на уволнението – в цитираната практика се приема, че правото на работодателя да прекрати тр. правоотношение се упражнява с достигането на писменото му изявление до работника; към този момент се преценява и законността на уволнението / възникнало ли е потестативното право на уволнение в полза на работодателя/.
4. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните от значение за спора при формиране на решаващата воля на съда? Сочи се , че въззивният съд в случая не е изследвал и обсъдил факта на многото поправки и зачерквания на дати в процесната заповед, вкл. датата, от която се прекратява тр. правоотношение, което създава несигурност за действителната воля на издателя й; поставя се и въпросът, ако с новото щатно разписание са съкратени и други длъжности в други структурни звена на дружеството, които не фигурират в решението на компетентния орган, то следва ли да се приеме, че новото щатно разписание е валидно и не сочи ли разликата между него и протокола на УС с взетото решение за съкращаване на щата на нарочно съставяне на последния за нуждите на производството?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
По въпросите в т.1 – Въззивният съд е приел, че с протокол от 29.05.14 г. УС на ответното дружество като компетентен орган на работодателя е взел решение за съкращаване на всички щатни бройки за посочените длъжности в съответните структурни звена, между които и на всички бройки за длъжността на ищеца в склад „Фиксирани услуги”, поради изнасяне на дейността към външен партньор, считано от 20.07.14 г., като утвърждава ново щатно разписание от 21.07.14 г. В изпълнение на взетото от УС решение новото щатно разписание е утвърдено от изп. директори на дружеството.. Или в решението на УС / л.33 от делото/ изрично е посочена датата, от която се съкращават посочените длъжности и е утвърдено ново щатно разписание, в сила от 21.07.14 г. Така, с посочването в решението на УС на датата, от която се извършва съкращаването на щата е ясно към кой момент се преценява законосъобразността на извършеното на това основание уволнение, , според цитираната задължителна практика на ВКС – р. по гр.д. №1506/11 г. на ІV г.о., р.по гр.д. №1456/11 г. на трето г.о. и др.
Тр. правоотношение с ищеца е прекратено считано от 21.07.14 г. или от първия работен ден на действие на новото щатно разписание, след изчерпване на действието на старото щатно разписание, както е указано в цитираната практика на ВКС – р. по гр.д. №944/11 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1506/11 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Изрично упълномощаване на изпълнителните директори да утвърдят новото щатно разписание, въз основа на решението на УС за съкращаването на щата, не е необходимо, те действат в изпълнение на това решение – р. по гр.д. №13997/14 г. на ГС – София, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №3235/15 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №672/11 г. на трето г.о. на ВКС и др..
По въпрос 2 – Въззивният съд е изложил подробни съображения, че в случая не е налице хипотезата на чл.123, т.7 КТ. Посочено е, че дейността по складиране на стоки и материали е обслужваща спрямо основната дейност на дружеството по предоставяне на далекосъобщителни услуги, според посоченото в удостоверение за актуалното му състояние. С позоваване на р. по гр.д. №2920/13 г. на четвърто г.о. на ВКС въззивният съд е разграничил предпоставките за запазване на тр. правоотношение по чл.123, т.7 КТ от обстоятелствата по настоящото дело, които не обуславят такова запазване – не се преотстъпват или прехвърлят материални активи на дружеството, с които дейността да продължи да се осъществява от заетите с извършването й работници, които преминават към новото предприятие, заедно с активите на старото. Не се установява противоречие на тези изводи с цитираната от касатора практика по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №803/09 г. на трето г.о. на ВКС /постановено за случай на преотстъпване на дейност, ведно с предоставените материални активи от едно предприятие на друго/, по гр.д. №1899/10 г. на четвърто г.о. на ВКС / за случай на прехвърляне на предприятие/, по гр.д. №795/12 г. на четвърто г.о. / постановено за случай на отделяне на предприятие по чл.123, ал.1 КТ/.
По въпрос 3 – въззивното решение е съобразено с решение по гр.д. №944/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. Там е посочено, че към момента на връчване на предизвестието трябва да е взето решението за провеждане на съкращение. Към този момент не е необходимо новото щатно разписание да е приложимо („да е влязло в сила“), тъй като към този момент не се прекратява трудовото правоотношение – то продължава да съществува и ще се прекрати, когато изтече срокът на предизвестието. Трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да бъде изчерпано действието на старото щатно разписание. Най-ранният момент, към който то може да бъде прекратено е последният работен ден на действието на старото щатно разписание, за да може в първия ден на действието на новото щатно разписание работодателят да остане обвързан от трудови правоотношения само с тези работници и служители, за които има предвиден щат. Разбира се, няма пречка трудовото правоотношение да бъде прекратено по-късно – след като е започнало действието на новото щатно разписание.
В случая решението за съкращаване на щата е взето преди изпращане на предизвестието и съответно – преди заповедта за прекратяване на тр. договор. Не е необходимо новото щатно разписание да е влязло в сила към връчването им. Уволнението на служителя е от деня, в който новото щатно разписание влиза в сила. Решение по гр.д. №650/09 г. на четвърто г.о., на което се позовава касаторът, е за момента към който се преценява ползва ли се работникът със закрила по чл.333 КТ, на осн. ал.7 от с.р. и е неотносимо към процесния случай.
По въпрос 4 – въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства и обсъдил подробно твърденията и доводите на страните. Заповедта за прекратяване на тр. договор е връчена на ищеца на 18.07.14 г. В представяния с исковата молба екземпляр няма зачерквания на текста и поправки в датата на заповедта и в датата, от която се прекратява тр. правоотношение. Изготвянето и утвърждаването на щатното разписание,като вътрешен акт на работодателя, според цитираната по –горе практика на ВКС- р. по гр.д. №672/11 г. на трето г.о. на ВКС, е в правомощията на изпълнителния директор на търговското дружество. Определянето на общия брой на работниците и служителите и разпределението на работата между тях по трудови функции по начало не е съществена организационна промяна. Това е решение за целесъобразното и ефективно осъществяване на търговската дейност на дружеството, което е необходимо да се взема оперативно. Затова дори част от новото щатно разписание да не съвпада напълно с решението на УС от 29.05.14 г. / като в касаещата ищеца част има пълно съвпадение на двата акта/, това не прави цялото щатно разписание невалидно, като утвърдено от некомпетентен орган.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице – не се установява противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, а осн. по т.3 не е обосновано откъм специфичните му допълнителни предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №6270/15 г. от 17.08.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: