О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 24 юни 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3190 по описа за 2015 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. М. Д. и [фирма], приподписана от процесуалния им представител адв.П., срещу определение от 11.03.2015г. по ч.гр.д.№15/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 04.12.2014г. по ч.гр.д.№208/2010г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на определение от 22.10.2014г. в частта за разноските.
Жалбоподателите считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез старши инспектор П. в ТБ на КОНПИ-гр.Л., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване определение и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният Варненски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските.
Въззивният съд е приел искането за недопустимо поради това, че не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Позовал се е на тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели не сочат правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, не са налице и сочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Частните жалбоподатели не представят доказателства за наличие на противоречива съдебна практика, поради което не е налице соченото от тях допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и соченото от тях допълнително осноавние по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Частните жалбоподатели само са посочили разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не са посочили и не са аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторите не са посочили съдебната практика, която считат, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.80 ГПК има формирана задължителна съдебна практика – т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г., ОСГТК на ВКС, според която представянето на списък за разноските е положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните с оглед надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Такъв е и настоящият случай /доводите на частните жалбоподатели, че списък за разноските е инкорпориран в молбата, с която е инициирано производството пред съда, не кореспондира със съдържанието на тази молба/.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 11.03.2015г. по ч.гр.д.№15/2015г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: