3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7321 по описа за 2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. В. Г. и Я. В. Г., чрез тяхната майка и законен представител А. Б. Д. – адвокат, срещу решение от 07.07.2014г., постановено по гр.д.№3195/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.11.2013г., постановено по гр.д.№4911/2013г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от К. И. У. иск с правно основание чл.150 СК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. И. У., чрез процесуален представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което на основание чл.150 СК е прекратена присъдената с влязло в сила решение по гр.д.№14020/2010г. на СРС в полза на малолетните деца Б. В. Г. и Я. В. Г., чрез тяхната майка и законен представител А. Б. Д., издръжка в размер на по 150лв. за всяко едно от децата, дължима от К. И. У., считано от влизане на решението в сила.
Въззивният съд е приел за установена промяна в обстоятелствата, при които е определена издръжката, именно непълното осиновяване на децаат от съпруга на майката. Приел е за установено по делото, че осиновителят получава средномесечен доход в размер на 2148лв., което определя неговата възможност да издържа децата. Поради това и съгласно чл.102, ал.2 СК е приел, че рожденният баща на децата не дължи издръжка и същата е прекратена. Приел е също, че по делото е приложен доклад от съответната ДСП.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: ”при упражняването на потестативно право чрез конститутивен иск следва ли ответникът/ответниците да са дееспособни лица; принудителната промяна в правната сфера на малолетните допустима ли е когато е в тяхна вреда”, ”в хипотезата на непълно осиновяване без съгласието на родителя може ли да се твърди, че юридическите факти в хипотезиса на нормата чл.93, ал.1 СК са сходни с тези, включени в нормите на чл.132, ал.1, вр. чл.131 СК; не се ли разпростира защитата на децата, предвидена в чл.151, ал.3 СК и по отношение на тези, които са осиновени без съгласието на родителя си на основание чл.93, ал.1 СК”, „съществен процесуален пропуск ли е по дело, в което се засягат интересите на дете/деца и решението по което има преобразуващо действие върху тяхната правна сфера, те да не бъдат изслушани лично по реда на чл.15, ал.1 ЗЗД, както и да не бъде назначен доклад от ДСП по чл.15, ал.6; осъждането на двама малолетни да заплащат разноските солидарно или делимо задължение е; предвиден ли е способ извън универсално правоприемство за задължаване на малолетни по нашето право”.
Касаторите сочат, че поставените въпроси са от значение за развитие на правото, но не са аргументирали поставените въпроси да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поставят въпроси, които считат, че са от значение за развитие на правото: „при положение, че международноправните актове, ратифициарни от Република България имат преимуществено значение по отношение на националното право, спазени ли са принципите и разпоредбите на Конвенцията за правата на детето в настоящото производство, и до каква степен неспазването им опорочава постановеното решение по делото – засяга ли се неговата допустимост или порокът се свежда до незаконосъобразност”. Поставените от касатори въпроси не представляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.07.2014г., постановено по гр.д.№3195/2014г. на Софийски градски съд.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: