О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1194
София, 11.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4494 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Н. Н., чрез процесуален представител адв.Ж., срещу решение от 26.05.2015г., постановено по гр.д.№998/2015г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.02.2015г. по гр.д.№11085/2014г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от И. Н. Н. срещу Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение за размера над 2 500лв. до 15 000лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.206, ал.1 НК, досъдебното производство по което е прекратено с постановление от 03.11.2008г. на Районна прокуратура – П..
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на Република България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура – П., срещу решение от 26.05.2015г., постановено по гр.д.№998/2015г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.02.2015г. по гр.д.№11085/2014г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която е уважен предявения от И. Н. Н. срещу Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение в размер на 2 500лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.206, ал.1 НК, досъдебното производство по което е прекратено с постановление от 03.11.2008г. на Районна прокуратура – П. и е присъдена законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2014г. до окончателното й изплащане.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. Н. Н., чрез процесуален представител адв.Ж., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
Касаторът И. Н. сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „как следва да се прилага указанието на ТР №3/2004г. по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС при незаконно обвинение в повече от едно престъпления”, като счита, че „обжалваното решение е в противоречие с указанието същото да се определя глобално, въпроса се решава в противоречие с практиката на ВКС”. По настоящото дело е разгледан иск за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за едно деяние, поради което не е налице хипотезата по т.11 на ТР №3/2004г., постановено по въпроса „по каква методология се определя обезщетението при оправдаване за няколко деяния – глобално или за всяко от тях поотделно”. В случая по делото се претендират вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство №1116/2001г. на ІІ РУП на ОДМВР-П., пр.пр.№5165/2001г. на РП-П. в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 НК и при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от това наказателно преследване въззивният съд е отчел обстоятелството, че в един и същи период срещу ищеца са водени три наказателни производство, за да отграничи претърпените от ищеца вреди от процесните обвинение и останалите, доколкото предмет на делото е искът само по отношение на това незаконно обвинение. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите на касатора и не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с т.19 на ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаващата, а не проверяваща правораздавателна дейност. Въззивната инстанция е изложила собствени мотиви, правилността на които не може да бъде проверявана при допускане на касационното обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Касаторът Прокуратура на Република България в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, който въпрос касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – решение №1599/2005г. по гр.д.№876/2004г. на ВКС, ІVг.о., решение І48/2004г. по гр.д.№2041/2002г. на ВКС, ІVг.о., решение 832/2010г. по гр.д.№593/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение №183/2013г. по гр.д.№1098/2012г. на ВКС, ІVг.о. Касаторът сочи, че „е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл с решението в противоречие с практиката на съдилищата, като е постановил решение, противно на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК”. Касаторът не е посочил и приложил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика по приложението на посочената от него разпоредба, поради което не е налице соченото от него основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът сочи, че „от приетото за установено като доказателствен материал по делото не може да се направи извода, до който е достигнал съда, а именно, че твърдените неимуществени вреди са в резултат само от воденото досъдебно производство”. Доводите са за неправилност на въззивното решение, по която касационната инстанция не се произнася при допускане на касационното производство, а при разглеждане на касационната жалба. Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Задължителната съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.05.2015г., постановено по гр.д.№998/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: