Определение №747 от 24.6.2015 по гр. дело №1951/1951 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 747
София, 24 юни 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1951/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Т. К. като пълномощник на Д. С. М. и Д. В. М. и двамата от [населено място] против решение №584/08.12.2014 по в. гр.д. № 857/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд .
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация К. А. С. и Е. Д. М. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №444/24.06.2014 г. по гр.д. №242/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Д. С. М. и Д. В. М. против Е. Д. С. и К. А. С. , всички от [населено място] иск с пр. осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен на 31.05.2006 год., обективиран в нотариален акт по НД №451/2006 г. на нотариус с район на действие -Пещерския районен съд.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че по делото ищците не са установили по безспорен начин, че ответниците не са изпълнили поетите по процесния договор задължения за издръжка и гледане. което е в тяхна / на ищците/ доказателствена тежест/. Прието е, че ответницата –тяхна дъщеря е полагала необходимите ежедневни грижи – готвела е, чистила е, карала ги е с кола, когато и където е необходимо – до болници лекари и пр.Същевременно ответникът – техен зет ,е участвал в издръжката на ищците като ежемесечно е изпращал на ответницата средства от чужбина, където е бил на работа , с които да покрива и нуждите на ищците. В заключение съдът е приел, че ищците, кредитори по договора в процеса са получавали необходимия им обем грижи и издръжка съобразно конкретните им нужди изцяло в съответствие с процесния договор. Според въззивният съд дори да се приеме, че поведението на ответника след предявяване на иска за развод с ответницата до предявяване на иска, да е в нарушение на поетите задължения по договора,доколкото тези задължения са били изпълнявани от ответницата , кредиторите са били удовлетворени и няма основание договорът да бъде развален.
Върховният касационен съд с оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, приема следното: Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР№1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение , следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК,а именно:
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая касаторът е формулирал следния материално- правен въпрос : „Изпращането на парични средства от Англия от страна на ответника К. С., означава ли точно изпълнение на поетите с алеаторния договор задължения при наличие на признание на иска от страна на ответницата Е. С.? Според касатора по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / Р №95/12.02.2010 г. на ВКС по гр.д. №699/2009 г., ІV г.о. , Р №41/23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. №93/2009, ІV г.о., което по същество обосновава допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, макар да не е изрично посочено.
Според първото решение „ задължението на приобретателите при договор за гледане и издръжка е неделимо- не е допустимо да се дели на периоди. То трябва да се извършва цялостно и да се изпълнява точно по вид,обем и качество.” Със второто цитирано решение се приема , че установените единични прояви на такива действия…. не могат да се квалифицират като системни грижи и гледане, още по- малко като даване на издръжка.”
С ТР №6/15.05.2012 год. ОСГК, е обобщена практиката на съдилищата за разваляне на договор в хипотезата когато има прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , което се изпълнява само от единия длъжник. Прието е, че когато това изпълнение е в пълния уговорен обем , неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД , нито изцяло , нито само на отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане на осн. чл. 129,ал.2 ЗЗД.
Доколкото въззивният съд е приел, че ответницата по иска е изпълнявала в пълен обем поетото по договора задължение обстоятелството, че ответникът е участвал в изпълнението на договора само в изпращане на издръжка ,с оглед цитираното задължително тълкуване на закона, не е основание за разваляне на договора. Като е постановил такъв резултат по делото въззивното решение е в съответствие с цитираното тълкувателно решение.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №584/08.12.2014 по в. гр.д. № 857/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд .
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top