О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75
София, 18.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5246/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №227/01.07.2015 г. по гр.д. №185/2015 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Почивна база „ЗОРА” , [населено място].С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 773/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за незаконно уволнението на П. И. Ф. от [населено място] и е отменена заповед №РД-15-1046/13.09.2013 год. на Министъра на земеделието и храните , с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл. 328,ал.1,т.5 КТ като незаконосъобразна, П. И. Ф. е възстановен на заеманата преди уволнението работа , присъдени са разноски и държавна такса. С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация П. И. Ф. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване. Счита , че първият въпрос в първата му част е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС , имаща задължителен характер, а втората му част не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Досежно втория формулиран от касатора въпрос изразява становище, че е разрешен в съответствие Тълкувателно дело №1/2010 г. ОСГК. Освен това въпросът не е бил поставян пред предходните инстанции, поради което и не бил предмет на обсъждане от първата и въззивната инстанция.Счита, че касационното обжалване не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, представено е и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано и изпълнено по отношение на формулираните въпроси допълнително основание /критерии / по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.Задължително ли е работодателят да посочи в заповедта за уволнение липсващите качества на работника или е допустимо те да бъдат посочени както в заповедта за уволнение, така и в друг известен на работника документ и достатъчно ли е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е посочено „липса на качества за ефективно изпълнение на работата”.
2. Следва ли в трудовия договор между страните да е изрично уговорено създаването на трудово правоотношение на осн. чл. 61,ал.2 КТ и следва ли в договора да е вписано основанието по чл. 61,ал.2 КТ и ако това изискване не е изпълнено , предприятието , в което е съответната длъжност ли е пасивно легитимирана като страна по спора.
По отношение на първия поставен въпрос касаторът, счита, че е изпълнено допълнителното основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото с обжалваното решение същият е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС / Р № 81/08.05.2012 г. по гр.д. №1363/2010 г. ІV г.о. и Р № 425/18.10.2011 г. по гр.д. №196/2010 Г. , ІV г.о. ВКС/.
По отношение на втория въпрос се позовава на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК като счита, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Не налице противоречие със сочената задължителна практика на ВКС по отношение разрешаването на първия правен въпрос. Точно обратното, в обжалваното решение същият е разрешен в съответствие с цитираните решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК като е прието, че заповедта за уволнение по чл. 328,ал.1,т.5 КТ не е обоснована , доколкото в нея липсва посочване на качествата, които пречат на работника ефективно да изпълнява своята работа; тези качества следва да са съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнение на конкретните трудови задължения.Посочено е, че по делото не са представени доказателства , че тези качества са били индивидуализирани в друг писмен акт, с който ищеца да е бил запознат. С оглед на това съдът е формирал извод, че уволнителната заповед не разполага с необходимото съдържание , необоснована е, поради което е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.В този смисъл е и задължителната съдебна практика на която касаторът се позовава. Действително с Р № 81/08.05.2012 г. по гр.д. №1363/2010 г. ІV г.о. се застъпва становище, че изричното посочване на липсващите качества не се налага, когато е посочен начинът , по който работникът се справя с възложената работа и или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В настоящия случай обаче процесната заповед не съдържа такива мотиви. Като обосновка на уволнението по чл. 328,ал.т.5 КТ единствено и бланкетно е посочено „липса на качества за ефективно изпълнение на работата”. Следователно допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е изпълнено.
По отношение на втория въпрос, касаторът не обосновал соченото от него допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, с оглед тълкуването на неговото съдържание в т. 3 ТР №1/10.02.2010 г.ОСГТК на ВКС. Същевременно въпросът така както е бил формулиран не е бил предмет на разглеждане от въззивното решение . Съдът е приел, че в случая трудовият договор на ищеца е сключен при условията на чл. 61,ал.2 КТ с по- горестоящия спрямо работодателя орган, но негов работодател не е министерството на земеделието и храните , а самата почивна база „Зора” където същият осъществява своята трудова функция. С оглед на това е прието, че надлежния ответник по предявените искове е именно почивната база. В тази смисъл решението е постановено в съответствие с ТР №1/2010 г. на ОСГК на ВКС.Съдът правилно е тълкувал съотношението между Министерството на земеделието и храните като по- висшестоящ орган и почивна база „Зора”, която се явява работодател на ищеца и е приел, че договорът е сключен при условията на чл. 61,ал.2КТ без в самия трудов договор да е цитиран този законов текст , което само по себе си не определя неговата характеристика.
С оглед на горното, не са изпълнени предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
Съобразно с изхода на производството касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №227/01.07.2015 г. по гр.д. №185/2015 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА на Почивна база „ЗОРА” , [населено място] да заплати на П. И. Ф. , направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: