Р Е Ш Е Н И Е
№199
София, 07.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2357 по описа за 2016 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 5707/31.05.2016г. на ВКС, подадена от Г. В. Д., чрез процесуален представител адв. В. Д., за отмяна на влязло в сила решение №291/20.06.2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.гр.д. №326 по описа на съда за 2013г., с което е потвърдено решение №196/18.03.2013г. на Районен съд – Пазарджик, постановено по гр.д. № 4331 по описа на съда за 2013г. за отхвърляне на предявения от Т. Г. Б. срещу Т. Г. Б. и М. Т. Б. положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение на недвижим имот – апартамент №17 в [населено място].
В молбата за отмяна се сочи наличие на отменително основание по чл.303, ал.1 ГПК. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, които не са представени в хода на делото, тъй като страната Т. Г. Б. – починала на 16.09.2015г. и негов наследодател, не е могла да се снабди своевременно с тях, „като по надлежния ред се установи неистинност на документите, съдържащи се в изявленията на ответниците, на показанията на кредитирани като свидетелстващи по делото, опровергани са твърдяното престъпно действие на страната, във връзка с решаването на делото“. Молителят сочи също, че решението е основано на данни за „наказателно преследване, водено срещу ищцата“, че решението е „основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено, в частност от ВКС“. Молителят сочи, че подава молбата за отмяна като наследник на починалата страна Т. В. и лично – „като трето не участващо лице в делото със засегнат интерес“.
Ответниците по молбата за отмяна Т. Г. Б. и М. Т. Б. не вземат становище по нея.
Доколкото в молбата за отмяна се иска отмяна и на определението на ВКС за недопускане на касационно обжалване и постановено в производство по чл.288 ГПК, с постановяване на което е влязло в сила въззивното решение по делото, следва да се посочи, че при факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо извършване на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Поради естеството на правораздавателната дейност на този задължителен етап на касационното производство, с определението по чл.288 ГПК не се дава конкретно разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните по делото, нито определението има преграждащо /от гледна точка развитие на исковия процес/ значение и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: С решение №291/20.06.2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.гр.д. №326 по описа на съда за 2013г., с което е потвърдено решение №196/18.03.2013г. на Районен съд – Пазарджик, постановено по гр.д. № 4331 по описа на съда за 2013г. за отхвърляне на предявения от Т. Г. Б. срещу Т. Г. Б. и М. Т. Б. положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение на недвижим имот – апартамент №17 в [населено място].С исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е собственик на недвижим имот – апартамент №17 в [населено място], на основание давностно владение; че е владеела добросъвестно повече от пет години имота, заплащала битовите сметки и многократно демонстрирала намерението си на собственик, имотът бил наследствен от баща й, като владението установила след смъртта на наследодателя й от 2001 година, и до сега никога не било прекъсвано за срок, при който друго лице можело да го придобие.
В. съд е приел, че когато един от сънаследниците упражнява фактическа власт лично или чрез другиго върху сънаследствен имот, се смята, че я упражнява за всички наследници, поради което той е само държател на техните части, а не владелец. За да може един от всички сънаследници да придобие по давност оставените в наследство вещи е необходимо владението на останалите да е било отнето от него. Като се има предвид, че всеки от сънаследниците може да се ползва от общата вещ не е достатъчно единият от сънаследниците да се ползва сам от вещта, за да се приеме че владението на останалите сънаследници е прекратено. Във въззивното решение е посочено, че за да се приеме, че е прекратено владението на останалите сънаследници върху наследствената вещ е необходимо сънаследникът да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена и че ако се опитат да я упражнят върху вещта ще бъдат отблъснати; че сънаследникът е отнел владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин. Прието е от съда, че от доказателствата по делото се установява, че след смъртта на общия на страните наследодател всеки от наследниците владее като свой, наследствен такъв процесния имот съобразно правата си в него, като двамата ответници в нито един момент не са демонстрирали дезаинтересованост от правата си в същия. Изложени са съображения, че независимо, че първата ответница е била лишена от обитаване на имота след 2006г. когато след нанесен побой /представено от нея съдебномедицинско удостоверение №336/2006г.,че на 02.11.2006г. за това, че е съобщила за нанесен й побой от внука й–Г. Д. и че съдебният медик е установил кръвонасядане в областта на лявата скула и отток на меките тъкани на лицето/ е била принудена да напусне жилището и се установила в дома на втория ответник от представените по делото писмени доказателства, свързани с процесния имот, а именно плащане на всички сметки и консумативи по неговото ползване, плащане на разходи за ремонт на общите части, адресната регистрация на ответницата продължава да е на адреса на процесния имот и партидите на отделните доставчици на услуги, които също са на нейно име. Поради това е прието, че не са доказани по делото твърденията на ищцата, че тя е установила единствено за себе си съставомерно собственическо владение по отношение на целия имот, за определения от закона срок, което да доведе до придобиването му по давност. Прието е, че за осъществяване на обективният елемент от фактическия състав на придобивната давност е необходимо непрекъснато владение в продължение на 10 години за недобросъвестен владелец и в този смисъл твърдението на ищцата, че е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност са останали недоказани по делото.
Молителят счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, които не са представени в хода на делото, тъй като страната Т. Г. Б. – починала на 16.09.2015г. и негов наследодател, не е могла да се снабди своевременно с тях, „като по надлежния ред се установи неистинност на документите, съдържащи се в изявленията на ответниците, на показанията на кредитирани като свидетелстващи по делото, опровергани са твърдяното престъпно действие на страната, във връзка с решаването на делото“. С молбата за отмяна са представени: „препис от действителната касационна жалба“, „препис от молба за бавност“, „жалба за подведомственост и бавност“, „препис от деловодната система на районния и окръжния съд по движение на делото, „препис от неразгледаната жалба, неизпратена до ВКС“, „справка от електронна поща за изпратена касационна жалба“, „справка от електронна поща за изпратена частна касационна жалба“. Като нови обстоятелства сочи „съдът разглежда иск, който не е предявен, без ищецът да е променял правното основание на предявения иск, разглежда въпроси и документи, които нямат отношение към предявения иск, като се позовава и на наказателно дело, което все още не е било процес на съдебно производство, а след съдебното решение по гражданското дело, наказателното дело по решение на ВКС е изцяло отменено и адв.Б. е оправдана“.
Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новото обстоятелство за отмяна следва да бъде и от съществено значение за делото, т.е. да е от естество да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. Под обстоятелства следва да се разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Последните трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическият и доказателствен материал по делото, докато последното е било висящо. Основание за отмяна са само новооткритите юридически или доказателствени факти, като е нужно заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа. В случая молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а излага оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт и представя документи, които не са относими към съществото на разрешения от съда спор. Отмяна по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303, ал.1 ГПК.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Наличието на присъда или решение по чл.97, ал.4 ГПК-отм., съответно по чл.125, ал.5 ГПК-нов, са основанията да се иска отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение, основано на неистински документи и свидетелски показания. Не кореспондират със съдържанието на постановения съдебен акт твърденията на молителя, че решението е основано на данни за „наказателно преследване, водено срещу ищцата“, че решението е „основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено, в частност от ВКС“. Неотносими са към конкретното дело и доводите на молителя за установяване по надлежния ред на „неистинност на документите, съдържащи се в изявленията на ответниците, на показанията на кредитирани като свидетелстващи по делото, опровергани са твърдяното престъпно действие на страната, във връзка с решаването на делото“. Такива твърдения – за престъпно действие на страната, не са обсъждани в съдебното решение и то не е основано на данни за такова поведение на страната.
Молителят сочи, че подава молбата за отмяна като наследник на починалата страна Т. В. и лично – „като трето не участващо лице в делото със засегнат интерес“. Отмяната по чл.303 от ГПК защитава страните по делото, докато отмяната по чл.304 от ГПК защитава третите лица – лицата, които не са взели участие в делото, защото не са били конституирани по надлежния ред като страна по делото. В разглежданият случай молителят не обосновава да е следвало да участва по делото, тъй като решението по спора за собственост на недвижимия имот има сила и по отношение на него, но не е посочен от ищеца в исковата молба като страна по делото.
В молбата за отмяна се съдържат оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, които не са относими към никое от основанията за отмяна на влязло в сила решение, които са изрично посочени в закона.
Предвид изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 5707/31.05.2016г. на ВКС, подадена от Г. В. Д., чрез процесуален представител адв. В. Д., за отмяна на влязло в сила решение №291/20.06.2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.гр.д. №326 по описа на съда за 2013г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: