1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1036
ГР. С., 09.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3424/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №541/13 г., с което е уважен предявеният от Л. К. и Й. К. срещу касатора и [фирма], [населено място] иск по чл.124, ал.1 ГПК – признато е, че по отношение на процесния недвижим имот – ап.10, с принадлежните му изба и общи части на сградата, която е жилищна кооперация „КЦ-55”, вх.А, [населено място], не е учредена договорна ипотека, с нот. акт №20/2007 г. на посочения нотариус.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя четири материалноправни въпроса от предмета на спора, относно предмета / включително необходимата степен на индивидуализацията му/ и действието на учредената от ответника по иска [фирма] в полза на банката договорна ипотека, оформена с посочения нот. акт. Намира, че по тези въпроси към постановяване на въззивното решение не е имало задължителна практика на ВКС. Впоследствие обаче за сходен от правна и фактическа страна казус е постановено р. по гр.д. №5059/13 г. на първо г.о. на ВКС, с което въпросите и целият спор са решени по начин, различен от този в обжалваното решение. Поставя като решен в противоречие с практиката на ВКС по чл.70 и сл. З. / опр. по ч.гр.д. №155/09 г. на 1-во г.о./ и въпросът: представлява ли недостатък на вписването обстоятелството, че ипотечният акт е вписан по поименната партида на учредителя на ипотеката по правилата на ПВ, и не по имотната партида на имота, при все още неосъществено производство за създаване и въвеждане на имотен регистър, съгл. чл.70 и сл. З.?
ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставените от касатора въпроси, при констатирано противоречие на изводите на въззивния съд в обжалваното решение с вече създадената практика на ВКС по чл.290 от ГПК за подобни случаи – цитираното от касатора решение, както и още: Р. по гр.д. №396/14 г. на първо г.о. , Р. по гр.д. №4514/13 г. и по 4005/13 г. на трето г.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №541/13 г. от 17.03.14 г.
Указва на касатора [фирма], [населено място] да внесе в едноседмичен срок държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 357,25 лв.. и представи вносен документ. В противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока, в зависимост от изпълнението на указанието, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: