О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
ГР. София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.11.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4430/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. по гр.д. №124/15 г. и по допускане на обжалването . С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу С. К. и Х. К. с пр. осн. чл.31 ЗЗД – за унищожаване на сключеното между страните на 5.06.12 г. споразумение за дължимост и разсрочено плащане на сума, поради невъзможност на ищеца да разбира действията си и да ги ръководи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въпросите от предмета на спора /систематизирани по групи, съобразно предмета им/:
1.Длъжен ли е съдът да обоснове защо кредитира или не заключението на вещо лице по делото? Методите на съдебно медицинската експертиза /СМЕ/ могат ли да бъдат основание за неприемане на заключението на вещото лице? При некредитиране на заключението на вещото лице по изготвена и приета по делото СМЕ, поради несъгласие на съда с метода на изследване, приложен от вещото лице, длъжен ли е съдът да посочи дали притежава специални знания в областта, в която е извършена експертизата, за да се извърши проверка за обосноваността на решението му в тази част?
2.Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако събраните доказателства са противоречиви, да каже на кои и защо дава вяра и на кои – не? Длъжен ли е съдът да обосновава своите решения, трябва ли изводите му за релевантните факти да съответстват на събраните по делото доказателства? Необосноваността обхваща ли грешките при формиране на вътрешното убеждение на съда при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или емпиричното или научното знание? Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички защитни тези и доводи, направени във въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото и води ли необсъждането им до необоснованост на обжалваното въззивно решение?
3. Съставлява ли процесуално нарушение /ПН/ непълното, едностранно и извадково обсъждане на събраните по делото доказателства за релевантните факти, с цел да се обоснове определен правен извод на съда и води ли то до необоснованост на съдебния акт? Представлява ли ПН, ако решаващият съд прави принципни, а не конкретни изводи относно релевантните за делото факти, които не са съобразени с доказателствения материал по делото? Представлява ли ПН, ако решаващият съд изгради правните си изводи на релевантни за правния спор факти, които не са доказани по безспорен начин по делото?
4. Плащането на едно задължение от трето лице и посоченото от него основание за плащане, без знанието и съгласието на длъжника, може ли да обвърже длъжника спрямо кредитора? В чия тежест е да докаже основанието за получаване на сумата – на длъжника или на получателя? – са разрешени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По наличие на сочените основания за допускане на обжалването ВКС намира следното:
В ТР №1/19.02.10 г. е указано, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Указано е още, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Отстраняването на нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК, допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение, засяга съдебното производство по конкретна касационна жалба при разглеждането й по същество, докато точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба.
С оглед на тези указания част от поставените въпроси, отнасящи се до обосноваността на въззивното решение и до допуснати при постановяването му процесуалните нарушения, като осн. по чл.281,т.3 ГПК, не могат да се разгледат обстойно в конкретността на делото в производството по чл.288 ГПК. Сочените нарушения по чл.281,т.3 ГПК не обосновават и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, на което се позовава касатора, при проведеното в ТР №1/10 г. разграничение в предмета и целта на осн. по чл.281,т.3 ГПК и на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК и разяснените в ТР специфични допълнителни предпоставки на последното.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че ищецът М. е бил в увредено състояние към момента на сключването на процесното споразумение – 5.06.10 г., оформено с нотариална заверка на подписите на 7.05.12 г.. Прекарал е на 8.03.12 г. мозъчен инфаракт и е бил на болнично лечение от 8.03. до 21.03.12 г., от 31.05.до 1.06.12 г. , от 6.07. до 9.07.12 г. и от 11.09. до 14.09.12 г.
От една страна, от показанията на разпитаните свидетели – негови приятели и колеги, се установява, че в първите месеци след инсулта ищецът бил неадекватен, не можел да говори, бъркал имена и не познавал хора от персонала на хотела му. От заключението на СМЕ се установява, че съм 5-7.06.12 г. ищецът е имал загуба и увреждане на способността да създава езикова продукция, което пречело на нормалното му общуване за период от 6 до 9 месеца след инсулта. Към двете посочени дати ищецът можел да разбира смисъла на чут елементарен текст, но трудно би могъл да разбере по-сложна логико – граматична конструкция и вероятно би се затруднил да прочете по –сложен писмен текст. Продължителността на нарушението на четенето и писането е индивидуална и обикновено възстановяване настъпва от 6 – 9 месеца до втората година след инсулта. Според в.л.към двете процесни дати ищецът най-вероятно не е могъл разумно и съзнателно да води преговори за сключване на сделки, бил е затруднен свободно и без чужда помощ да изразява и формира воля и най –вероятно не е могъл да разбира по –сложна реч, свързана с тези сделки.
От друга страна, на 1.06.12 г. ищецът сам е дал информирано съгласие за лечението си в болницата, заверилият подписа му под споразумението нотариус не помни необичайни отклонения в поведението му, които да дават основание да откаже заверката, а подписаното споразумение е изпълнявано, като в съответствие с него на ответницата по иска за изплатени по банков път 4 вноски по 2 хил. лв. / за м.06.,07.,08. и 09.12 г./ от трето лице – зет на ищеца и още 2 вноски за същата сума са постъпили по изпълнителното дело, внесени от самия ищец, през м.06 и 07.12 г.
Според въззивния съд съвкупният анализ на събраните и обсъдени доказателства не води до категоричен извод, че съм 5-7.06.12 г. ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си – напротив, той е могъл да договори съзнавано клаузите в споразумението, които не са с особена сложност, макар да е имал затруднение в говора. Действията по изпълнение на споразумението, макар чрез трето лице – зет на ищеца, също сочат на съзнателно сключване на споразумението.
Така изложените мотиви съответстват на указаното в ППВС №1/53 г. – т.3, на р. по гр.д. №761/10 г. и р. по гр.д. №534/11 г. на четвърто г.о. и др., като са преценени всички факти, от които произтича спорното право и са обсъдени доказателствата, въз основа на които съдът изгражда решаващите си изводи по предмета на спора. При разноречивите доказателства, посочени по –горе, съдът мотивирано е посочил на кои и защо вярва. Обсъдени са и доказателствата, ползващи тезата на ищеца, вкл. доводите му във въззивната жалба за основателност на иска – р. по гр.д. №4750/14 г. на ВКС, четвърто г.о. Посочено е – в съответствие с р. по гр.д. №3529/14 г. и по гр.д. №1814/09 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №408/10 г. на първо г.о. на ВКС и др. – и защо въззивният съд не кредитира заключението на вещото лице – СМЕ: то не дава категорично, а с вероятност становище, че към процесните дати ищецът не е могъл разумно да води преговори за сключване на конкретната сделка, с оглед степента й на сложност; в.л. не е разполагало с данни от скенер, отразяващ състоянието на ищеца към процесните дати и познава състоянието му само от един преглед и от наличната медицинска документация.
Въззивният съд не е допуснал противоречие и с р. по гр.д. №1863/10 г. и по гр.д. №1110/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, като е съобразил научните, логически и опитни правила при преценка на събраните доказателства за изпълнението на сключеното споразумение, за лично даденото от ищеца информирано съгласие за лечението му в болницата, за това, че той разбира в голяма степен чутото, според записаното от лекуващия лекар в епикризата при изписването на ищеца, което кореспондира с данните от показанията на свидетеля – нотариус, заверил подписа на ищеца под споразумението.
Не се установява противоречие и с р. по гр.д. №727/09 г. на ВКС, четвърто г.о. Сумите от по 2 хил.лв. са внесени по посочената в споразумението сметка на ответницата по иска, съобразно уговорения със споразумението начин на плащане и с размер и периодичност, съответстващи на уговореното. По делото няма твърдения и доказателства, че ищецът има към ответниците и други парични задължения, респ. че е налице друго основание, на което те да са получили плащането.
Соченото осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не се установява, а осн. по т.3 не е обосновано откъм допълнителните му предпоставки, според констатираното по –горе. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр.д. №124/15 г. от 20.05.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: