О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр.София , 30.09.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №4239 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К. Т. от [населено място], област В., срещу определение №362/29.05.2015г. по в.ч.гр.д. №258/2015г. на Апелативен съд – В., с което е оставена без уважение частната жалба на страната против определение №1219/16.04.2015г. по гр.д. №1161/2015г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на Районен съд – Варна.
Жалбоподателят твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, моли за неговата отмяна и изпращане на делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводството по предявените искове.
Ответникът Окръжен съд – Варна, в предвидения от закона срок, не представя писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че предявените от М. К. Т. против Окръжен съд – Варна обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са родово и местно подсъдни на Районен съд – Варна. Посочил е, че цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове се определя от размера на търсената сума по всеки от тях съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК. Тъй като цената на всяка от заявените претенции е под 25 000лв., съдът е стигнал до извода, като се е позовал на чл.103 във вр. с чл.104, т.4 ГПК, че спорът е родово подсъден на районния съд.
В изложението на основанията за допускане до касационен контрол, частният жалбоподател сочи, че са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставил е общо единадесет въпроса, както следва: 1)длъжен ли е съдът да съобрази и приложи директно Общностното право – Д., от който пряко произтичат задължения за Република България като страна членка, и което да обвърже националния съд, при разрешаването на въпроса за допустимостта на ОСИ, според избраната от ищеца родова и местна подсъдност на иска; 2)разполага ли ищецът с правото и привилегията да избере особена подсъдност по делото му, както с оглед общата подсъдност по правилото на чл.108, ал.1 ГПК, и процесуалната легитимация на насрещната страна, като процесуален субституент, така и с оглед отговорността му за обезвреда от нарушаване принципите за справедливост при правораздаване на окръжен и на районен съд; 3) при конкуренция между специална и между обща родова подсъдност по съдебния спор, длъжен ли е решаващият съд да зачете и даде предимство на специалната родова подсъдност, щом тя е обусловена от отговорността на насрещната страна, в качеството й на процесуален субституент; 4) принципът на служебното начало, дефиниран в разпоредбата на чл.7 ГПК намира ли приложение при изясняването на въпроса за подсъдността на спора на родово компетентен съд; 5) в съответствие с правозащитната си функция съдът длъжен ли е да разреши въпроса по подсъдността на спора, като изходи от правния интерес на ищеца, щом служебно е обвързан от спазването му, като абсолютна процесуална предпоставка; 6) длъжен ли е съдът да се произнесе със съдебния си акт въз основа на предметния обхват на искането за защита и съдействие в съответствие с диспозитивното начало на процеса; 7) допустимостта на предявените искове в гражданското съдопроизводство и тяхното разглеждане по същество, следва ли да бъде основано върху принципа за справедливост, щом той определя изхода на спорното право пред родово и местно компетентен съд; 8) длъжна ли е ищцовата страна, щом в исковата молба прави твърдение за нарушение от районен и от окръжен съд на изискването за справедливост, с допустимите от закона доказателствени средства да докаже това свое твърдение; 9) при упражняване на правомощията си по воденето на процеса за правилното разрешаване на предварителния въпрос за подсъдността на спора, следва ли въззивният съд да ги осъществи по такъв начин, че да осигури изпълнение на конституционното си задължение за установяване на истината, съгласно разпоредбата на чл.121, ал.2 Конституцията; 10) длъжен ли е съдът при разрешаване на въпроса за родовата и местната подсъдност на предявените искове, служебно да следи за правния интерес на ищеца; 11) по въпроса за приложението на принципа за случайното разпределение на делата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на обжалваното определение. Основание за селектиране на касационните жалби е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда. По отношение на този въпрос следва да е налице едно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК – да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тежест на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за обжалване, посочени в чл.281 ГПК.
Посочените от касатора общо единадесет въпроса нямат соченото от него правно значение. Те не са обусловили правните изводи на въззивния съд, а представляват сами по себе си общи и абстрактни питания. Съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
За пълнота на изложението следва да се има предвид и следното: Една от абсолютните процесуални предпоставки, за която съдът следи служебно, е родовата подсъдност на спора. Съгласно чл.103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Разпоредбата на чл.104 ГПК определя подсъдността на окръжен съд. При определяне на родовата подсъдност значение има цената на предявените искове. При обективно кумулативно съединяване на исковете, значение има цената на всеки един от тях, а не техния сбор. В случая, М. К. Т. е предявил срещу Окръжен съд – Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1553,03лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000лв. Цената на всеки от предявените от ищеца искове е под предвидената в чл.104, т.4 ГПК сума от 25000лв. за разглеждане на спора от окръжен съд като първа инстанция. Съгласно чл.118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд. Правилно Окръжен съд – Варна е прекратил производството по заведения пред него граждански спор, тъй като съгласно правилата за определяне на родова подсъдност, компетентен да разгледа спора е районният съд.
Твърдяното от частния жалбоподател нарушение на нормите на чл.6 и чл.13 от ЕКПЧОС и на чл.47 от ХОПЕС не е налице. Посочените разпоредби регламентират правото на открит съдебен процес, пред независим и безпристрастен съд при наличие на защитими права. Изпращането на делото на компетентен съд не нарушава правото на защита на ищеца, напротив – обезпечава един законосъобразен и допустим процес.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №362/29.05.2015г. по в.ч.гр.д. №258/2015г. на Апелативен съд – В., с което е оставена без уважение частната жалба на страната против определение №1219/16.04.2015г. по гр.д. №1161/2015г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на Районен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: