О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1075
София, 13.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3756/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №2529/15.04.2015 г., постановено по гр.д. №1867/2015 г. на Софийски градски съд , ГО, 3-б състав, обжалвано с касационна жалба от [фирма].
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което е признато за незаконно уволнението и е отменена Заповед №СФ-268/12.02.2014 г. и Заповед № 840/12.02.2014 год. съответно за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Д. Д. на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ с дружеството ; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност -„ръководител отдел Базар [фирма] ,гр. София и на осн. чл. 225 ал.1 КТ дружеството е осъдено да и заплати обезщетение за оставането й без работа за периода от 14.02.2014 г. до 14.08.2014 г. , в размер на 8 342 лв. и са присъдени разноски.
С касационната жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация С. Д. Д., чрез адв. Св. А. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Счита, че поставеният от касатора въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280,ал.1т.1 и ТР №1/2010 год. , доколкото не е от значение за изхода на делото. Застъпва становище, че не е налице и посочената от касатора специална предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Моли касационно обжалване на въззивното решение да не се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване, според задължителното тълкуване на закона/ ТР №1/19.02.2010 г./, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая за да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор на длъжността „ръководител отдел” , че не се е явила на работа по график за периода от 19.12.2013 г. до 01.01.2014 г. , че за същия период й е било разрешено ползването на отпуск за временна нетрудоспособност чрез издаден болничен лист, който в последствие е бил анулиран . При тези безспорни факти съдът е приел, че неявяването на ищцата С. Д. на работа не представлява виновно неизпълнение на трудовите й функции .Прието е, че дори и при последващо анулиране на болничния лист поради нарушение на предписаната в закона процедура по издаването му, това не рефлектира върху преценката за добросъвестността от страна на работника и служителя. Доколкото няма виновно неизпълнение на трудови задължения, не са налице и предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание – в случая дисциплинарно уволнение. С оглед на това уволнението е било прието за незаконно и отменено.
При тези решаващи мотиви , поставеният от касатора въпрос – „Достатъчно и неопровержимо доказателство относно добросъвестността на служителя при ползването на отпуск поради общо заболяване ли е наличието на издаден болничен лист, който в последствие е отменен и дали всички други събрани доказателства и установени факти по делото във връзка с разрешаването на отпуската не могат да оборят презумпцията за добросъвестност при ползването на отпуска и респективно да обосноват нарушение на трудовата дисциплина „ /който съдът уточнява с оглед правомощията му съгл. Т.1 от ТР №1/2010 г. ОСГТК / ,има обуславящ за изхода на делото характер. По този въпрос съдебната практика е недостатъчна , поради което се налага същата да бъде доразвита. С оглед на това съдът намира, че е изпълнено и допълнителното условие за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.”
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2529/15.04.2015 г., постановено по гр.д. №1867/2015 г на Софийски градски съд , ГО, 3-б състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 246,84 лв. по сметката на ВКС, след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на 3-то г.о. на ВКС.
При неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса, касационната жалба подлежи на връщане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: