О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 27.01.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5355 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на Република България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура – Р., срещу решение от 07.07.2015г., постановено по в.гр.д.№143/2015г. на Разградски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.04.2015г. по гр.д.№1806/2014г. на Разградски районен съд, в частта, с която е уважен предявения от Н. Б. А. срещу Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение в размер на 7000лв. за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №306/2013 год. по описа на ОС-Разград, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, е присъдена още сумата 2000лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. Б. А. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.11 при определяне на размера на обезщетението съдът „не е изложил съображения – обследване на обстоятелствата и значението им за така възприетия паричен аквивалент на настъпилите последици”, а „вместо това се преповтарят изводите от първоинстанционния съд”. Излагат се и доводи за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК, ВКС, съгласно което съдът трябва да направи самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, за да стигне до свои фактически и правни изводи по спора. Доводите не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, в което въззиният съд е изложил мотиви относно обстоятелствата, които обуславят неимуществените вреди в конкретния случая, включително относно обстоятелства, за които е приел, че не са отчетени в достатъчна степен от първоинстанционния съд при определяне на обезщетението. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не сочи конкретен правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Освен това, касаторът само е посочил, че пред въззивния съд са поставени въпроси от значение за точното прилагане на закона, но не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване /съгласно приетото в т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия/. В изложението на касатора липва обосновка в тази насока.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.07.2015г., постановено по в.гр.д.№143/2015г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: