О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
ГР. София, 08.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.11.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4374/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №30/15 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен за разликата над 7 500 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 15 000 лв. предявеният от касатора срещу Р. С. иск по чл.45 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, признато от наказателния съд за престъпление по чл.129, ал.2 НК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.Твърди, че по включения в предмета на делото материално правен въпрос относно прилагането и съдържанието на понятието справедливост, което е изведено в принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, въззивното решение противоречи на т.11 от ППВС №4/68 г. Според указаното там по критерия справедливост следва да бъде определен необходим и достатъчен размер на паричното обезщетение, за да бъдат репарирани причинените на увреденото лице неимуществени вреди. Сочат се и конкретните обстоятелства, които според касатора не са отчетени в достатъчна степен при определяне на размера на обезщетението от въззивния съд.
ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в оспорената с жалбата отхвърлителна за иска част, на соченото основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, което е обосновано от касатора откъм обща и специална предпоставка – ТР №1/19.02.10 г.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №30/15 г. от 8.04.15 г.
Касаторът не дължи държавна такса – чл.83, т.4 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: