О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
ГР. София, 27.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4847/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ст. З. по гр.д. №1557/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма] – гр. Ст. З. срещу касаторката иск за сумата 6080 лв., представляваща неотчетен служебен аванс, получен от нея през посочения в решението период в качеството й на работник / помощник строителен техник/ по тр. правоотношение с ищцовото дружество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въпросите от предмета на спора: Следва ли в мотивите си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения във въззивната жалба и да изложи собствени съображения по спора ? и Следва ли съдът да обсъди в цялост относимите доказателства и доводи на страните и да ги прецени в тяхната съвкупност, както и приетата по делото експертиза? – са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС.
Соченото противоречие не се установява: За да уважи иска за признаване на посоченото вземане, въззивният съд е обсъдил възраженията и доводите във въззивната жалба, както и събраните по делото доказателства, вкл. назначената и изслушана пред окръжния съд във връзка с оплакванията в жалбата нова счетоводна експертиза. Свидетелските показания, на които се позовава сега касаторката са преценени подробно от първоинстанционния съд и въз основа на установеното с тях, претенцията е отхвърлена за част от сумата, чието връщане се иска. В тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е потвърдил обжалваната осъдителна част от първоинстанционното решение, като е извършил своя преценка на събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в съвкупността им. Приел е, че свидетелските показания на св. Д., Б. и В. установяват въведената в дружеството практика нов аванс да не се получава преди да е отчетен старият, като първата от свидетелките не помни конкретно ответницата по иска да е имала неотчетени суми към напускането й. От друга страна, назначените експертизи установяват, че ответницата е получила процесните суми с РКО и неотчетеният остатък е 6 579 лв. Експертизите не са открили данни за манипулация на счетоводната програма, според твърденията на въззивницата. Установили са още, отново във връзка с оплакванията на въззивницата, че счетоводството на ищцовото предприятие е редовно водено, вкл. за дадените аванси, и съдът е дал вяра на тази констатация пред показанията на свидетелите. Въззивницата не се е явила в с.з. при изслушването на вещото лице, не е оспорила експертизата и не е възразила по дадените от експерта отговори на поставените му с нейната молба въпроси. Окръжният съд е обсъдил и приложените по делото разпечатки от електронната поща на ответницата по иска, които според твърденията й са отчети на получените авансово суми и е приел, че те нямат характер на разходооправдателен документ и не са отчетени в счетоводството на ищеца. Представените ведомости за командировка на работници от посоченото там звено не са подписани от включените в тях лица и също не са осчетоводени. При извършената проверка на първичните счетоводни документи на дружеството за извършени плащания в брой е установено отчитането им с отчети, аналогични на представените, но с положени подписи от получателите за дадените им пари.
При тези данни въззивното решение не противоречи, а напротив съответства на цитираната от касатора практика на ВКС по поставените въпроси – преценени са събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им и са обсъдени оплакванията и доводите на въззивницата при решаване на спора по същество.
Поради изложеното ВКС на РБ ,трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ст. З. по гр.д. №1557/14 г. от 11.05.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: