3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 330
София, 02. 06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 1174/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК
Образувано по касационна частна жалба на С. Г. Е. от [населено място], об.Д. , чрез адв. Е. П. срещу определение №64/26.01.2015 г. по ч. гр.д. №303/2015 г. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено определението, постановено в закрито съдебно заседание от 16.10.2014 г. по гр.д. №602/2014 г. на Районен съд Исперих , в частта, в която след като поради направено от частната жалбоподателка – ответник по иска, възражение за неподсъдност делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд Дулово, искането й за присъждане на направените в производството разноски, е отхвърлено.
Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Частната жалбоподателка застъпва становище, че във всички случаи на прекратяване на производството страната има право на разноски. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване друго по същество.
Касационната частна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгл.чл. 274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване на въззивните определения , за да се допусне такова, съгл. чл. 274,ал.3 следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Частният жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
За да отхвърли искането за присъждане на разноски първоинстанционният Исперихски районен съд е приел, че такива не се дължат доколкото не е налице същинско прекратяване на делото . Поради уваженото възражение за липса на местна подсъдност производството по делото се прекратява само пред пред него , но продължава пред РС [населено място], където делото се изпраща.Прието е , че именно този съд следва да се произнесе по искането за разноски при приключване на делото и съобразно неговия резултат.
Въззивната инстанция е възприела тези съображения като правилни и с определението, което е предмет на обжалване с настоящата касационна частна жалба, е потвърдил първоинстанционното определение.Приел е, че съгл. чл. 81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт , с който приключва делото в съответната инстанция. Доколкото определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството не представлява такъв акт , направеното искане за присъждане на разноски правилно е било отхвърлено.
При тези решаващи мотиви на обжалваното определение частният жалбоподател е формулирал следните правни въпроси:
1.Определението , с което се прекратява производството по делото поради възражение за неподсъдност , основание ли е за претендиране на разноски на ответника във връзка с правата му по чл. 78,ал.4 ГПК. Може ли да се приеме, че нормата на чл. 78,ал.4 ГПК има предвид конкретно основание или изключва друго такова по повод на което се прекратява делото .
2.Определението на съда, с което се прекратява делото поради възражение за неподсъдност , е ли акт , с който приключва делото в съответната инстанция по чл. 81 ГПК.
Жалбоподателят счита, че по отношение на тези въпроси са изпълнени допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд с оглед правомощията по чл. 288 ГПК счита, че тези допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване в случая не са изпълнени. По отношение на така формулираните въпроси въззивното определение не е постановено в противоречие с цитираната от касатора – частен жалбоподател практика на ВКС . Цитираните и представени копия от определения, постановени при условията на чл. 274,ал.3 ГПК касаят хипотези, които са различни от настоящата. С определение №500/05.07.2012 год. по ч. гр.д. №282/2012 год. на 4-то ГО на ВКС е прието, че разноски следва да се присъдят при прекратяване на делото на осн. чл. 231 ГПК поради ненаправено искане за възобновяване на делото, което е било спряно по съгласие на страните.С определение №89/22.01.2010 год. по ч.т.д. 752/2009 г., І т.о. на ВКС хипотезата е за присъждане на разноски, когато същите са направени по предявен евентуален иск, който изобщо не е бил разгледан . С определение №289/12.05.2011 год. по ч. гр.д. №255/2011 г. на ВКС, ІV г.о., хипотезата е за присъждане на разноски при оттегляне на иска , а с определение №105/11.02.2013 г. по т.д. №975/2012 г.на ІІт.о. на ВКС-за присъждане на разноски при прекратяване на делото поради наличие на арбитражна клауза. Във всички тези случай става въпрос за същинско прекратяване на производството , а не за прекратяването му пред един съд поради изпращането му за разглеждане от друг съд, когато производството по разглеждане на предявения иск не приключва.
По тези съображения твърдяното противоречие с цитираната практика не е налице и критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е изпълнен.
Другото допълнително основание, на което касаторът се позовава / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/е бланкетно посочено , което не дава възможност да бъде проверено. Същевременно разпоредбата на чл. 81 ГПК е ясна и не се налага нейното допълнително тълкуване. Разноски се присъждат , със всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция .В случая с прекратяването на производството пред Районен съд Исперих , производството пред първата инстанция не приключва.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №64/26.01.2015 г. по ч. гр.д. №303/2015 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: