Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
София, 27.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5431 по описа за 2015 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на К. И. Б. от [населено място], за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 20.05.2013г. по в.гр.д.№3689/2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение, постановено на 16.06.2008 г. по гр. д. № 12591/ 2007г. на Софийски районен съд.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С молбата са представени документи, които молителят счита, че са относими към молбата за отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна М. Б. Б. представя писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на подадената молба за отмяна.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна.
С влязло в сила решение въззивно решение, постановено на 20.05.2013г. по в.гр.д.№3689/2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение, постановено на 16.06.2008 г. по гр. д. № 12591/2007г. на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете на К. Б., Т. Б., Д. Б. и С. Б. срещу М. Б. с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 100 лв. на всеки ищец, предявени като частични искове за сумите съответно от 200 000 лв. за първия ищец, 150 000 лв. за втория ищец и по 100 000 лв. за третия и четвъртия ищец, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството на ищците, причинен стрес и психически дискомфорт, които са се отразили отрицателно на здравето, работата, семейството и учението на ищците, като вредите са причинени от следните действия на ответника: предложение за включване в масата на несъстоятелността на несеквестируемо жилище на Т. Б., извършване на опис без надлежно уведомяване на ищците, при което е изнесена пред съседите на ищците невярна информация, която накърнява достойнството им, отправяне на заплахи за незаконосъобразна продан на имота, телефонен тормоз от страна на ответника със заплахи, че незабавно ще бъде продаден имотът, извършване на опис на 26.06.2006 г. с цел изнасяне на жилището и гараж на публична продан.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от значение за решаването на спора, които въпреки положената от страната дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях.
С молбата за отмяна са представени документи – определение №539 от 15.09.2014г. по т.д.№3867/2013г. на ВКС, ТК, ІІт.о.; въззивно решение №425 от 19.03.2012г. по гр.д.№2238/2011г. на Софийски апелативен съд; справка за кредитополучател [фирма], издадена от БНБ на 07.10.2014г. С представеното определение на ВКС не е допуснато до касационно обжалване представеното въззивно решение, с което след като е отменено решение от 13.04.2011г. по гр.д.№1586/2009г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част за сумата 6190лв., е осъдена [фирма] да заплати на основание чл.49 ЗЗД на К. И. Б. сумата 6 190лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди поради намаляване на личното имущество на ищеца вследствие на неправомерна продажба на движимо имущество, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2005г. до окончателното изплащане на сумата и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част. В справката на БНБ е отразено, че [фирма] няма просрочия по активни и погасени кредити, като съдържа забележка, че справката се основава на месечната информация за кредитите за последните 60 месеца /след 31.10.2009г./, което според посоченото от молителя в молбата за отмяна установява, че „всичко съм погасил предсрочно към 27.01.1999г. – когато сметките по кредитите в П. АД са били закрити”.
В молбата за отмяна се сочи наличие на „новооткрити обстоятелства, а именно, че [фирма] не е имала материален интерес от образуване на изпълнителни дела, налагането на възбрана по реда на чл.73, ал.6 ЗБДС, откриването на производство по несъстоятелност срещу [фирма], проданта на цялото ми имущество и т.н. без нито една стотинка да е използвана за покриване на мое задължение”. Във въззивното решение, чиято отмяна се иска, са изложени съображенията на съда по изложени в исковата молба твърдения на ищеца, свързани с предходни отношения между него, ответника и кредитори на ищеца, развили се във връзка с откриване на производството по несъстоятелност срещу ищеца, както и в рамките на самото производство, а именно, че част от твърденията са за недължимост на суми към банката, от която ищецът е получил заем, а съответно и към лицето, на което банката е прехвърлила вземането си. В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че тези твърдения са неотносими към предмета на делото, който се отнася само до причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на действията по принудително изпълнение, които ответникът като синдик в производството по несъстоятелност е предприел по отношение на имоти, съсобствени с бившата съпруга на ищеца. Изложени са и съображения, че съдът не може да разглежда отново въпроса за това дали е било налице вземане на банката, по чието искане е открито производството по несъстоятелност, по отношение на ищеца, тъй като този въпрос е решен от съда по несъстоятелността в рамките на производството по несъстоятелност и е недопустимо да се пререшава в настоящото производство. Съдът е намерил, че доказателствата, представени във връзка с горните обстоятелства, са неотносими към предмета на настоящото дело.
Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новото обстоятелство за отмяна следва да бъде и от съществено значение за делото, т.е. да е от естество да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. Под обстоятелства следва да се разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Последните трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическият и доказателствен материал по делото, докато последното е било висящо. Основание за отмяна са само новооткритите юридически или доказателствени факти, като е нужно заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа.
В случая молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а на обстоятелства, които са приети за неотносими към правния спор в решението, чиято отмяна се иска, следователно се предпоставя неправилност на обжалваното решение. Отмяна по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба на К. И. Б. от [населено място], за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 20.05.2013г. по в.гр.д.№3689/2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение, постановено на 16.06.2008 г. по гр. д. № 12591/ 2007г. на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: