О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр. София, 07.04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от девети март две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 7320/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. В. , чрез адв. Н. И. И. от [населено място] срещу решение № 2321/02.06.2014 г. по гр.д. №136/2014 г. на Окръжен съд [населено място], с което след отмяна на решението по гр.д. №1547/2013 год. на РС [населено място] е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено, че Л. А. Т. от [населено място] дължи на Б. П. В. от [населено място] сумата от 7 060 евро представляваща част от неиздължена сума по анекс от 14.07.2009 г. към спогодба от 27.05.2009 г. , ведно със законната лихва , на сумата от 277 лв. , представляваща внесена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение по заповед за изпълнение.
Касаторът навежда доводи за нарушение на материалния закон ,на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Иска неговата отмяна. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Л. А. Т. от [населено място] оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационната обжалване. Счита, че касаторът не е формулирал правен въпрос, а представените съдебни решения нямат отношение към процесния казус.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая основателни са възраженията на ответникът по касация, че липсва формулиран правен въпрос с посочената характеристика.
В представеното изложение касаторът е посочил , че решаващият извод на въззивният съд по „материалноправния въпрос за нищожност на спогодбата”, е в противоречие с чл. 9 ЗЗД , според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Следователно изложението съдържа твърдение , че изводът на въззивният съд за нищожност на процесната спогодба е формиран в противоречие с материалния закон, което обаче няма характер на правен въпрос , а съставлява касационно оплакване за неправилност на решението, / чл. 281,ал.1т.3 ГПК/, което може да се разгледа в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство, което е предварително.Същевременно касаторът не е обосновал и допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. Бланкетно са посочени основанията по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Представени са и решения на различни по степен съдилища, вероятно за да обосноват противоречива съдебна практика. / допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ . С изключение на решение №16133/04.08.2014 г. на СГС, по в. гр.д. №16412/2013 год. обаче, останалите съдебни актове не съдържат отбелязване, че са влезли в сила, поради което нямат характер на съдебна практика. Макар и при липса на формулиран правен въпрос следва да се посочи , че приетото с Р№16133/04.08.2014 г. на СГС, по в. гр.д. №16412/2013 год. досежно характеристиката на договора за спогодба ,не влиза в противоречие със становището на въззивният съд в обжалваното решение.
Доколкото не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените касационната инстанция разноски в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2321/02.06.2014 г. по гр.д. №136/2014 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Б. П. В., от [населено място] да заплати на Л. А. Т. разноски за тази инстанция в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: