3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
ГР. София,29. 04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.04.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №976/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Н. Д. и на Национална здравно осигурителна каса – София /НЗОК/ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1497/14 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от И. П. / починал и заместен в процеса от Н. Д./ срещу НЗОК искове по чл.71, ал.1,т.1 и 3 от ЗЗдискр. и са отхвърлени исковете на Н. Д. срещу НЗОК със същото основание.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му, за която съдът следи служебно и в това производство – ТР №1/19.02.10 г. Ищците претендират да се признае съответно дискриминация по признак увреждане по чл.4, ал.3 ЗЗДискр. и основана на свръзаност дискриминация по признак лично положение по чл.4, вр. с пар.1, т.9 от ЗЗдискр. , поради отказа на Р. да предостави на първия ищец, чрез втория – като негов пълномощник,персонален код за достъп до здравно досие, предвиден в правилата за издаване на У. по персонализираната система на касата, действали в периода 15.04.13 -7.06.13 г. Поискали са да им се присъдят и обезщетения за неимуществени вреди по чл.71, ал.1,т.3 ЗЗДискр.
НЗОК е държавен орган, на когото и чрез съответните териториални поделения – Р., са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провеждането на държавната политика в тази област, в изпълнение на които правомощия НЗОК – съответно Р. – извършват административна дейност. Ето защо, макар НЗОК да не е сред органите на държавна власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на това правно понятие, тя е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението./ р. по адм.д. №1118/11 г. на ВАС, трето отд./.
В тази връзка част от въпросите в изложението на първия касатор, а тези в изложението на втория – изцяло, са основани на практиката на ВАС и административните съдилища, която обаче не може да послужи за обосноваване на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. В изложението на касатора – отв. по иска се поставя и въпрос за реда на защита на лицето, което е обект на дискриминация от административен акт и конкретно следва ли първо да атакува този акт по чл.73 ЗЗдискр..
Съгласно приетото в трайната практика на петчленните състави на ВКС и ВАС по спорове по чл.135, ал.4 АПК: „Разграничителният критерий, по кой ред следва да се разглеждат исковете за обезщетения и преустановяване на дискриминационно третиране, е именно от чии действия произтичат вредите, с оглед твърденията на ищеца. При искове за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност, родово компетентен да се произнесе е районен съд, а при искове, произтичащи от действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт компетентен да се произнесе е съответният административен съд.Предвид изложеното настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, дори и когато могат да се определят като пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр, следва да бъде разгледан по правилата на глава ХI от дял III на АПК, поради което е подсъден на административен съд. Разпоредбата на чл. 71 от ЗЗДискр не дерогира компетентността на административните съдилища по искове за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, а само очертава правното основание на иска и правомощията на съда в случаите, които не са подведомствени на Комисията за защита от дискриминация. На районните съдилища са подсъдни исковете за вреди по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, които не са последица от незаконосъобразно изпълнение на административна дейност (в този смисъл Определение № 169 от 18.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 156/2008 г., 5-членен с-в; Определение № 15 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 7/2009 г., 5-членен състав; Определение № 1 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 88/2012 г., 5-членен с-в; Определение № 12 от 15.02.2013 г.. на ВАС по адм. д. № 2/2013 г., 5-членен с-в; Определение № 40 от 9.07.2013 г.на ВАС по адм. д. № 33/2013 г., 5-членен с-в и др.)”- опр. по адм.д. №73/14 г. петчленен състав . Същото е прието и в практиката на ВКС – р. по гр.д. №6376/13 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1290/11 г. и по гр.д. №3198/13 г. на трето г.о.
Въпросът за компетентността на общите и административните съдилища по исковете е поставен за решаване и по т.д. №2/14 г. на ВКС и ВАС.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1497/14 г. от 27.10.14 г.
Указва на касатора НЗОК да внесе в едноседмичен срок д.т. от 130 лв. за разглеждане на жалбата и да представи вносен документ, като в противен случай жалбата ще му се върне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: