О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 17.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2201 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Б. Б. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г.-Л., срещу решение от 28.01.2016г., постановено по в.гр.д.№465/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.11.2013г. по гр.д.№14655/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Б. Б. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Б. Б. Б. срещу [фирма], искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед №1/01.02.2013г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за законосъобразно уволнението на ищеца на приложеното от работотаделя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата. Установено, че между страните е било налице валидно трудово правоотноошение, по силата на трудов договор от 31.01.2012г., в сила от 01.02.2012г., със срок на изпитване, впоследствие трансформирано в безсрочно, по силата на което ищецът е заемал длъжността ръководител в ответното дружество. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1/01.02.2013г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата, а новото щатно разписание е утвърдено със заповед от 29.01.2013г. на управителя на дружеството. По отношение доводите за несъответствие при индивидуализацията на заеманата от ищеца длъжност в договора, длъжностната характеристика и щатното разписание въззивният съд е приел, че действително е налице формално разминаване, което обаче не рефлектира върху законосъобразността на извършеното уволнение. В представената длъжностна характеристика заеманата от ищеца длъжност е описана като ръководител Търговска дивизия, в действащото до момента на уволнението щатно разписание – ръководител Търговия, в трудовия договор – ръководител. Установено е, че в новото щатно разписание няма подобна длъжност. Съобразена е задължителната практика на ВКС, че за характера и същността на длъжността от значение не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции и че за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностните, определящи я трудови функции /решение № № 168/10.06.2014г. по гр.д. № 5342/2013г. на ВКС, ІV ГО/. Изложени са съображения, че съгласно доктрината и трайната съдебна практика, съкращаване в щата е налице както при намаляване бройките на работници и служители, така и при реална промяна само на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Форма на реално съкращаване в щата е и преминаването на трудовите функции от една длъжност към друга, като във всички случаи на липса на пълно съвпадение, е налице реално съкращаване, независимо дали едновременно с промените в трудовите функции има намаляване и на щатни бройки – така и решение № 184/02.06.2011г.по гр.д. № 803/2010г. на ГК, ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно цитираното решение, съкращаване в щата е налице и „ когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения. …Във всички случаи, когато липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата, независимо дали едновременно с промените в трудовите функции има и намаляване бройките по щат“. Прието е за установено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на приетата ССЕ, че е налице заличаване на единствена щатна бройка Ръководител търговска дивизия, отпадане на част от трудовите функции на заличената длъжност, посочени в длъжностната характеристика, поемане на една част от тях от управителя на дружеството, а друга част – от търговските агенти. Поради това въззивният съд е намерил всички доводи в жалбата относно липса на реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност за неоснователни. Прието е за неоснователно и оплакването за липса на проведен задължителен подбор. Изложени са съображенията на съда, че константната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност – така изрично мотивите на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК – ВКС. Ето защо работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност. В случая извършването на подбор не е било задължително, доколкото е съкратена единствената щатна бройка, поради което е прието, че неизвършването на подбор от работодателя не е в нарушение на закона.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Поставя въпроси: „чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ в случай на противоречие в посочената длъжност в трудовия договор, кода по НКПД, длъжностната характеристика, щатните разписания и органиграмата на дружеството, следва ли да се счита, че заеманата длъжност е ясно определена и коя от посочените длъжности се счита за премахната реално като длъжност или щатна бройка”; ”в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, при наличие на посоченото по-горе противоречие възможно ли е да се определи дали съответната трудова функция е премахната реално като длъжност или като щатна бройка и възможно ли е да се определят служителите със сходни длъжности, между които да бъде извършен подбор по реда на чл.329 КТ”; ”когато се съкращава /на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ/ единствена щатна бройка за трудова функция, която е сходна с основните и същностни функции на друга длъжност в същия отдел или дружество /какъвто е настоящия случай/, възниква ли задължение за работодателя задължително да извърши подбор измежду работниците, заемащи сходни длъжности със съкращаваната, или изпълняващи подобни длъжности”.
Касаторът счита, че по отношение на първия и втория от поставените въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за развитие на правото като се позовава на липса на съдебна практика по тях. Поставените въпроси предпоставят противоречие в индивидуализацията на длъжността, каквото не е прието за установено от въззивния съд, а проверка на правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде извършвана в производството по допускане на касационно обжалване, поради което поставените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По делото е прието за установено формално разминаване в описанието на длъжността /в представената длъжностна характеристика заеманата от ищеца длъжност е описана като ръководител Търговска дивизия, в действащото до момента на уволнението щатно разписание – ръководител Търговия, в трудовия договор – ръководител/, но е отчетено, че за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции и че за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностните, определящи я трудови функции, а по делото е прието за установено, че в новото щатно разписание няма длъжност с такива трудови функции. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, вкл. задължителна такава, цитирана в него, като основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 КТ в хипотезата “съкращаване на щата” е преценено с оглед заеманата от уволнения служител конкретна трудова функция, като е съобразено, че за преценката дали е налице основанието за уволнение съкращаване на щата, дали то е реално и дали е задължителен подбора, е от значение не наименованието на длъжностите, а същността на извършваната работа.
Третият от поставените въпроси предпоставя от приетата за установена по делото фактическа обстановка, именно – съкращаване на единствена щатна бройка за трудова функция, която е сходна с основните и същностни функции на друга длъжност в същия отдел или дружество, докато с обжалваното въззивно решение е прието друго – че е налице заличаване на единствена щатна бройка Ръководител търговска дивизия, отпадане на част от трудовите функции на заличената длъжност, посочени в длъжностната характеристика, поемане на една част от тях от управителя на дружеството, а друга част – от търговските агенти. Когато се определя кръгът на лицата, които участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности с различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови функции, като преценката се извършва конкретно според особеностите на всеки отделен случай. В разглеждания случай е прието от съда, че ищецът е заемал единствена длъжност. В този случай извършването на подбор не е задължително, а е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право, не подлежи на съдебен контрол.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.01.2016г., постановено по в.гр.д.№465/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: