1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
[населено място] 17. 06. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1790 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 11.11.2014г., постановено по в.гр.д.№478/2014г. на Апелативен съд – [населено място], в частта, с която след отмяна на решение от 30.06.2014г. по гр.д.№2764/2014г. на Окръжен съд – [населено място], са уважени предявените от Т. П. искове с правно основание чл.200 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Т. П., чрез процесуален представител адв.С., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Третото лице-помагач Д. Ц. Ц. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата 11 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 06.07.2012г., установена с протокол №34/23.08.2012г. на НОИ, РУ”Социално осигуряване”-Варна и на сумата 93,06лв. – обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука, представляваща разлика между трудовото възнаграждение и получените обезщетения за временна нетрудоспособност за периода м.юли 2012г. – м.март 2013г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.07.2012г. до окончателното изплащане на сумите.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: „кои са предпоставките /елементите от фактическия състав/ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ и влезлия в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука елемент ли е от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст”; „достатъчно ли е в хипотезата на чл.200 КТ да е налице установяване качеството „работник” на ищеца при работодателя и настъпване на увреждането във връзка с изпълнение на работа или следва да е налице и влязъл н сила административен акт – разпореждане за установена по надлежния ред, предвиден в чл.57 и сл. КС и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, трудова злополука”; „достатъчно ли е в хипотезата на чл.200 КТ да е налице установяване качеството „работник” на ищеца при работодателя и настъпване на увреждането във връзка с изпълнение на работа или следва да е налице и влязъл в сила административен акт – разпореждане за установена по надлежния ред, предвиден в чл.57 и сл. КС и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, трудова злополука”. Поставените въпроси не са разрешени с въззивното решение, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В отговора на исковата молба работодателят е оспорил исковете за обезщетения за вреди от трудова злополука единствено по размер /над посочен в отговора размер/ и е релевирал възражение по чл.201 КТ. Поради това по конкретното дело не се е развил спор по поставените въпроси в първоинстанционното производство; те не са разрешени от въззивния съд и не са стоели за разрешаване, доколкото не са релевирани във въззивната жалба като довод за неправилност на първоинстанционното решение /предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата/, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по тях не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.11.2014г., постановено по в.гр.д.№478/2014г. на Апелативен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: