О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 08.10.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2086 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Д. Х. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Л., срещу решение от 21.01.2015г., постановено по в.гр.д.№463/2014г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение от 05.06.2014г. по гр.д.№1888/20134г. на Районен съд – Кюстендил за отхвърляне на предявените от Е. Д. Х. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Професионална гимназия по туризъм „Н.Й.В.” оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Е. Д. Х. срещу Професионална гимназия по туризъм „Н.Й.В.”, искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед №1170/30.08.2013г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”пазач-невъоръжена охрана”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставя въпрос: „допустимо ли е когато ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, а е направил възражения и е представил доказателства зае тях след срока за отговора, съдът да се позовава на тези възражения на ответника, да приема и обсъжда доказателства за тях”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е от значение за конкретното дело, по което ответникът своевременно е представил доказателства, за които е бил задължен от съда по искане на ищеца, направено с исковата молба, по реда на чл.190, ал.1 ГПК и в изпълнение на указанията на съда във връзка с разпределянето на доказателствената тежест в спора за законност на уволнението, с доклада по делото. Касаторът поставя въпрос: „необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви и задължен ли е въззивният съд да направи правни изводи в рамките на исканията, възраженията и доводите на страната и съдържащите се във въззивната жалба оплаквания”. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на собствени мотиви и изводи в рамките на на исканията, възраженията и доводите на страната и съдържащите се във въззивната жалба оплаквания, в противоречие с приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В. решение е мотивирано, като съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, становищата и доводите на страните, за да приеме, че в конкретния случай при изпълнена доказателствена тежест с ангажирани своевременно доказателства работодателят е установил приложеното от него основание за уволнението на служителя – съкращение в щата. Въззивният съд е изложил мотиви към решението си, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване /чл.290, ал.1 ГПК/.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 21.01.2015г., постановено по в.гр.д.№463/2014г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: