О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 08.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 5017/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение от 27.02.2015 г. по в. гр.д. №15456/2013 г. на СГС, г.о. ,3-в състав , по касационна жалба на П. Л. М., подадена чрез адв. И. Г. .
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
Според касатора основният материалноправен въпрос , обусловил изводите на въззивния съд по спора касае разграничаване основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника и служителя за ефективно изпълнение на работата по чл. 328,ал.1,т.5 КТ и дисциплинарното уволнение като наказание за нарушаване на трудовата дисциплина по КТ. Според касатора в мотивите на въззивното решение се обсъжда негово волево поведение , което следва да ангажира евентуално дисциплинарната му отговорност.Това поведение не следва да се третира като трайно и обективно състояние на служителя, което да обосновава липсата на качества за ефективно изпълнение на работата .
С оглед на това счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №306/18.05.2010 г. по гр.д. № 1730/2009 г. на ВКС ,3-то г.о.
Вторият материалноправен въпрос от значение за изхода на спора според касатора е : Следва ли заповедта за уволнение по чл. 328,ал.1,т.5 КТ да съдържа конкретни липсващи качества, които са необходими на работника за изпълнение на възложената работа.Счита, че трайната практика на ВКС изисква липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата да бъдат посочени точно и конкретно в заповедта за уволнение и да са в причинна връзка с неизпълнение на конкретните трудови задължения по длъжностна характеристика като това състояние трябва да е трайно и обективно. В този смисъл счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които представя.
Касаторът формулира и процесуалноправен въпрос: „Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна проверка на приложените по делото доказателства”.Счита, че по отношение на него въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №1/2001 г. ОСГК./т.19/.
По отношение на двата материалноправни въпроса не е изпълнено соченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като не се установява твърдяното противоречие с представените решения на ВКС,постановени при условията на чл. 290 ГПК имащи задължителен характер.
По първия въпрос: Не може да се приеме, че въззивният съд е обосновал изпълнението на основанието по чл. 328,ал.1,т. 5 КТ като се е позовал на обстоятелства, съставляващи виновно неизпълнение на трудови задължения, което на практика съставлява дисциплинарно нарушение , а не липса на качества. В цитираните от кастора пасажи съдът се е позовал по-скоро на обективирани действия на ищеца, които сочат на липса на съответните качества, а именно: –„ явно неразбиране или нежелание на ищеца да се съобразява с вътрешните процедури на дружеството и да възприеме методологията по управление на проектите . Посочено е, че „отказът на ищеца да следва възприетата от работодателя организационна практика, вътрешни правила и процедури, сочи на неспособност на ищеца да разпознае и подчини действията си на организационния интерес , намерило израз и в нежеланието му да възприеме като полезни и необходими въведените от работодателя инициативи за менторски срещи участие в обучение за повишаване уменията , както и на създадената през 2012 г. програма „ BUDI”.Дори да се приеме, че съдът не е направил необходимото разграничение между някои действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина и такива, сочещи на липса на качества, в случая това не е от решаващо значение ,доколкото става въпрос само за единични проявления. С оглед на това не е налице противоречие на между въззивното решение и Р № 306/18.05.2010 г. по гр.д. №1730/2009 г. на ВКС, 3-то г.о. по поставения правен въпрос.
Не е налице такова противоречие с посочената задължителна практика на ВКС / Р №425/18.10.2011 г. по гр.д. № 1966/2010 г. на ВКС, 4 ГО, Р № 306/18.05.2010 г. по гр.д. №1730/2009 г. на ВКС, 3-то г.о., Р №84/20.02.2006 г. по гр.д. №1862/2003 г. ВКС, 3-то г.о., Р № 16263/23.10.2006 г. по гр.д. №55/2004 г. на ВКС, 3.г.о. / и по въпрос №2. С цитираните решения принципно е прието , че при уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.5 ГПК работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества , които следва да се съобразени с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. В случая съдът е споделил тази задължителна практика като цитирайки и друга задължителна практика е приел, че посочването на липсващите качества може да стане както изрично , така и чрез посочване на обстоятелства, което сочат на тази липса, което в случая е спазено.
Не е налице противоречие със задължителна практика на ВКС / ТР№1/2001 г. т.19 и по отношение на поставения процесуален въпрос. При действието на ГПК / 2008 г./ съдът е длъжен да извърши проверка и да обсъди събраните по делото доказателства, като изложи самостоятелни мотиви във връзка с фактическите изводи, които прави.С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК/2008г./ тази проверка обаче е ограничена от посоченото в жалбата. Същевременно разпоредбата на чл. 272 ГПК / 2008 г./ дава възможност въззивната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в това число и в мотивите, касаещи преценката на събраните по делото доказателства, в случай, че същите се споделят. С оглед на тези промени в законодателството, въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР №1/2001 г. ОСГК.
По изложените съображения, доколкото не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, досежно обжалваното въззивно решение, такова не следва да се допусне.
Разноски не се присъждат, доколкото представените писмени доказателства / инвойс фактура и платежно нареждане/ не установяват извършено плащане в полза на процесуалните представители на ответника по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.02.2015 г. по в. гр.д. №15456/2013 г. на СГС, г.о. ,3-в състав .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: