О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 20.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.03.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1221/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Й. Е. и [фирма], [населено място], представлявано от управителя Й. Е. и на Н. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №16635/14 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен за 7 861, 01 лв. и отхвърлен за 8 039,99 лв. предявеният от Й. Е. срещу Н. Б. иск за връщане на получена без основание от ответницата сума в размер на 15 900 лв. Отхвърлен е искът на [фирма] срещу Н. Б. за връщане на неоснователно получена сума от 6 000 лв.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
І. За допускане на обжалването касаторите –ищци Й. Е. и [фирма] се позовават на осн. по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намират, че се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото следните въпроси от предмета на спора /конкретизирани и уточнени от ВКС, за да се избегнат повторения/: Следва ли съдът подробно да мотивира своите правни изводи относно правната квалификация на термина „съвместно съжителство”, с оглед на фактическото съжителство на страните и възникналите въз основа на него имуществени отношения?; Следва ли съдът да изложи подробни мотиви относно направените в хипотеза на съвместно съжителство разходи на страните, като определи изрично кои от тях приема за общи и кои за лични?; Следва ли съдът да се произнесе и мотивира изрично относно критерия, по който се определя наличието на обогатяване от едната страна, за сметка на обедняването на другата в хипотеза на съвместно съжителство?; За да е налице съставът на неоснователно обогатяване задължително ли е доказването на причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването и в чия тежест на доказване е тя?; За доказване на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД задължителен елемент от доказването ли е наличието на основание за обогатяването и в чия тежест е то?; От значение ли е и задължителен елемент от състава на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД ли е фактът за какво е изразходвана престираната без основание сума?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
За да отхвърли иска за сумата 8 039 лв. въззивният съд е приел, че тя е преведена от ищеца Й. Е. по кредитната карта на ответницата през 2011 г., по време на фактическото съжителство на страните. С тази карта за периода м.02.-м.12.11 г. / част от периода на съвместното съжителство/ са извършвани плащания в общ размер от 8 039 лв., за покупки в бензиностанции, хотели, за самолетни билети и в магазини, вкл. за хранителни стоки. Затова, според ГС, тази сума е разходвана за общи на страните и неразграничими при фактическото им съжителство нужди, поради което искането за връщането й е неоснователно. Искът на [фирма] за сумата 6 000 лв. е отхвърлен, след като е прието, че материалноправно легитимирано да отговоря за връщането на тази сума е получилото я юридическо лице [фирма].
За установяване на допълнителните предпоставки на основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК касаторите цитират ТР №1/19.05.2004 г. ОСГК, което е за недействителността по чл.76 ЗН и е неотносимо към случая и прилагат три решения на районни и окръжни съдилища, без данни да са влезли в сила и едно решение на ВКС по чл.28, ал.3 СК, постановено по реда на ГПК, отм. Невлезлите в сила решения на първоинстанционни и въззивни съдилища не могат да обосноват допълнителното осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, според приетото в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, а решението на ВКС по чл.28, ал.3 СК, отм. е неотносимо към имуществените отношения на страните, живели във фактическо съжителство. Въпросите за неоснователното обогатяване по чл.55 и 59 ЗЗД са разработени в задължителната практика на ВКС – ППВС №1/79 г., поради което не е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. .
В трайната практика на ВКС и съдилищата са разяснени особеностите при прилагането на института на неоснователното обогатяване за уреждане на имуществени отношения, възникнали от фактическо съжителство на страните – напр. р. по гр.д. №608/14 г. на ВнАС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3784/15 г. Там е посочено, че отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията между тях са като между съпрузи. В динамиката на съвременното общество все по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. Следователно всеки от тях, съобразно възможностите си, имуществото и доходите си осигурява нормални условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични средства.В Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ е изяснено, че съзнателното изпълнение на нравствения дълг – чл.55, ал.2 ЗЗД, представлява основание едно лице да получи нещо от друго, като при преценката съдът следва да има предвид, че обществото се развива стремително, включително и взаимните отношения между хората, като се утвърждават начала на хуманност и отзивчивост.
И по настоящото дело/ както в случая, разрешен с цитираното въззивно решение на ВнАС/ въззивният съд е приел, че преведената от ищеца по кредитната карта на ответницата сума е с намерение да се покрият общите разноски на фактическото семейство (общото домакинство), при наличие на лични и имуществени отношения, характерни и за обвързаните в граждански брак съпрузи. Затова връщане на тази използвана за покриване на общите разходи сума не се дължи.
ІІ. За допускане на обжалването на въззивното решение в осъдителната му част касаторът – ответник по иска Н. Б. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона и разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС следните въпроси от предмета на спора / уточнени и конкретизирани от ВКС, за да се избегнат повторения/: След като ГС приема частична основателност на възраженията на ответника, че извършените плащания са за общи на страните по делото житейски нужди, следва ли да изложи отделни мотиви защо за останалата част от извършените плащания приема, че е налице неоснователно обогатяване на ответницата?; При прието за безспорно фактическо съжителство на страните по делото, следва ли да се изложат мотиви за правната характеристика на този факт в контекста на погасяване на общи нужди за това съжителство, за които не са представени изрични писмени доказателства, но същите са приети като извършени?; следва ли да се изложат изрични мотиви за общия факт или група от факти, от които произтича връзката между обогатяването на ответницата и обедняването на ищеца, с оглед на указаното в задължителната съдебна практика?; Следва ли да се изложат изрични мотиви относно недоказаността на факта, сочен в исковата молба като причина за обедняването на ищеца – покупка на недв. имот на името на ответницата, след като парите, преведени от него по т. нар. „обща сметка” не са ползвани за покупката на недв. имот; Следва ли да се изложат изрични мотиви относно факта на възстановената от ответницата сума и на каква база ГС приема, че освен с нея тя се е обогатила, а ищецът обеднял със същата/вероятно се има предвид присъдената му/ и затова му се дължи?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да уважи иска за сумата 7861 лв. ГС е приел, че страните живели заедно в едно домакинство за времето от 2004 до 2012 г. и имали намерение да закупят „семейно жилище”. За това ищецът превел по сметка на ответницата сумата от 44 100 лв., част от която е присъдената му с решението. За последната не са събрани доказателства, че е разходвана за общи на страните нужди, нито че е налице друго основание за получаването й и тъй като е установено, че жилището е закупено само от ответницата, сумата подлежи на връщане.
При тези решаващи изводи на ГС, въпросите на касатора – отв. по иска по –скоро са оплаквания за липса на дължима преценка на конкретни факти във въззивното решение и сочат на касационни основания по чл.281,т.3 ГПК – необоснованост и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, които ВКС не разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи иснования. Освен това във въззивното решение са изложени мотиви за обстоятелствата, сочени във въпросите: за фактическото съжителство и присъщите му общи, „семейни” цели и намерения на страните, мотивирали превеждането на процесните суми от ищеца по сметката на ответницата; за закупуването на жилището само от нея по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД; за използваната за общи нужди част от преведената сума и за остатъка, който не е ползван за такива нужди, чието връщане се дължи. Така решението е съобразено с цитираната от касатора практика на ВКС.
Изразеното от касатора несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване. Първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по обстоятелствата и петитума, с които са сезирани с исковата молба – иска се връщане на сумите, преведени от ищеца по сметки на ответницата, след като са отпаднали целта и предназначението на даването им – за закупуване на общо жилище. Въпросите, свързани с пр. квалификация на иска по чл.59 ЗЗД /без да се сочи, че е приложима друга норма на института – чл.55, ал.1 ЗЗД/ са относими към правилността на обжалваното решение и ВКС не ги разглежда в производството по чл.288 ГПК – опр. по т.д. №418/15 г. на второ т.о. и по т.д. №1236/15 г. на второ т.о. на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и по двете жалби, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №16635/14 г. от 30.11.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: