4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
[населено място] 29. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №493 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. К. от [населено място], обл.Стара З., чрез процесуален представител адв.Ч., срещу решение от 29.10.2014г., постановено по гр.д.№740/2014г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 12.03.2014г. по гр.д.№63/2013г. на Окръжен съд – [населено място], е отхвърлен предявения от Н. И. К. срещу Прокуратура на Република България и Областна Дирекция на МВР-гр.Стара З., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 3000лв. до 21000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Областна Дирекция на МВР-гр.Стара З., чрез процесуален представител юрисконсулт М., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, които имат интерес от обжалването, при цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от Н. И. К. срещу Прокуратура на Република България и Областна Дирекция на МВР-гр.Стара З., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 3000лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 21000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси: „следва ли въззивната инстанция при определяне на обезщетение да се ръководи само от собствените си критерии за справедливост или следва да се ръководи и от критериите за справедливост, визирани в задължителна практика – актове на ВКС и на ВС”, ”при решаване на делото от въззивната инстанция пренасянето на мотиви от друг съдебен акт в решението по настоящото дело /дори без да са сменени имената на страните/ удовлетворява ли критерия за справедливо гледане на настоящото дело, съгласно чл.6, ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека; справедливо ли е гледано делото от въззивната инстанция без да е обсъдена и съобразена конкретиката на заявения спор”, ”може ли въззивната инстанция да постановява решение като взаимства от други свои съдебни актове цели пасажи от тях включително и имената на другите ищци; при наличие на такива действия може ли да се говори за формализъм при решаване на съдените актове и следва ли да се приеме, че постановеният съдебен акт е правилен и справедлив и съобразен с фактите по делото”, ”длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и да посочи кои от тях кредитира и кои не и защо, когато отменя първоинстанционен съдебен акт” . Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен с въззивното решение в противоречие с т.11 от ППВС №4/1968г. и с приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, по приложението на чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК, посоченото от касаторите решения и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви на решението. Въззивният съд е изложил мотиви към решението си, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване. Дали въззивното решение е правилно, дали е „обсъдена и съобразена конкретиката на заявения спор” не може да бъде преценявано в производството по допускане на касационно обжалване. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принцити в гражданския процес за непосредственост и устност /мотиви към т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Касаторът е посочил, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация Областна Дирекция на МВР-гр.Стара З., следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.10.2014г., постановено по гр.д.№740/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. И. К. да заплати на Областна Дирекция на МВР-гр.Стара З., сумата 500лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: