О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр.София, 30.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет осми и декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №5818 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. В. от [населено място], приподписана от адв.У., срещу определение от 07.04.2015г. по в.ч.гр.д. №133/2015г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено разпореждане от 16.02.2015г. по гр.д. №1794/2012г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е върната въззивната жалба на Б. В. срещу постановеното решение по делото от 12.01.2015г. за извършване на делбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба на Б. П. В. срещу постановеното по делото решение за изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, вр. чл.261, т.4 ГПК – въпреки дадената възможност и указания, жалбоподателката не е изправила констатираната от съда нередовност на въззивната жалба – не е представила по делото документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване в указания от съда срок, за което е била редовно уведомена.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че са налице основание за допускане на касационно обжалване, но не сочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не са налице и сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Касаторът не сочи и не представя доказателства за протиноречива съдебна практика по разрешен с въззивното определение правен въпрос; не се позовава на задължителна съдебна практика, на която счита, че въззивното определение противоречи. Въззивното е постановено в съответствие с постоянната и непротиворечива съдебна практика, изразена, вкл. и в цитираните в определението на въззивния съд определения на състави на ВКС, която се възприема и от настоящия съдебен състав, че: документът за внесена държавна такса е изискуемо от закона приложение към жалбата – чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, от което следва, че жалбоподателят е длъжен не само да внесе таксата, но и да представи документът по делото; че ако въпреки дадените от съда указания констатираната нередовност не бъде отстранена, то жалбата подлежи на връщане; че се касае до процесуално задължение на страната, за чието неизпълнение законът е предвидил съответна санкция и за тази санкция жалбоподателят е бил предупреден в полученото съобщение.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.04.2015г. по в.ч.гр.д. №133/2015г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено разпореждане от 16.02.2015г. по гр.д. №1794/2012г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е върната въззивната жалба на Б. В. срещу постановеното решение по делото от 12.01.2015г. за извършване на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: