Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр. София, 24.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България трето гр. отделение, в открито съдебно заседание на 24.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Северина Толева
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3651/16 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.
Образувано е по жалба на ЧСИ В. А. срещу решението на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители /ДК на КЧСИ/ в РБ от 31.05.16 г. по дисц. дело №33/15 г., с което са му наложени пет наказания „глоба в размер от 1 500 лв.” за нарушения на чл.6, т.3 и т.5 от Устава на КЧСИ и чл.33-35 от Етичния кодекс на ЧСИ /ЕКЧСИ/, във връзка с проверки по пет жалби на посочените в решението физически и юридически лица до КЧСИ.
В жалбата на ЧСИ В. А. се правят оплаквания за недопустимост на дисциплинарното производство и неправилност на постановеното решение. Сочи се, че на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от правоспособност” за срок от една година с решение на ВКС от 1.12.15 г. по гр.д. №4732/13 г. на трето г.о., и в случая следва да се приложи по аналогия чл.66, ал.4 от Устава на Нотариалната камара, уреждаща загубената правоспособност като едно от основанията за прекратяване на дисциплинарното производство. Евентуално, ако това оплакване не бъде уважено, жалбоподателят иска отмяна на решението на ДК на КЧСИ, като се позовава на процесуални нарушения при образуване и водене на дисциплинарното дело, на неосъществен фактически състав на вменените му нарушения по чл.67 ЗЧСИ, на неустановеност на извършването им и на явна несправедливост на наложените наказания, ако съдът все пак намери, че нарушенията са извършени. Моли с оглед на малозначителността им и липсата на настъпили вредни последици, както и на вида на вината, да му се определят по –леки наказания на осн. чл.46 и 53 от Устава на ЧСИ.
Ответникът по жалба КЧСИ я оспорва и моли да се отхвърли като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По оплакванията в жалбата за недопустимост на дисциплинарното производство и на обжалваното решение на ДК на КЧСИ: ВКС намира това оплакване за неоснователно. Дисциплинарната отговорност се урежда в законите, уставите и етичните кодекси на съответните професионални организации по специфичен за всяка начин, като отделните закони и устави / на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители/ не са в съотношение на общ към специален. Затова няма основание за прилагане по аналогия на изключващата дисциплинарното производство разпоредба на чл.66, ал.4 от Устава на Нотариалната камара в дисциплинарно производство, образувано по ЗЧСИ и Устава на КЧСИ, независимо от приликите в производствата, на които се позовава жалбоподателят. В чл.52, т.3 от Устава на КЧСИ са посочени основанията за прекратяване на дисциплинарното производство срещу ЧСИ и липсва норма, аналогична на цитираната от Устава на Нотариалната камара.
По оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение:
Дисциплинарното производство е образувано по искане на председателя на Съвета на КЧСИ по чл.70, ал.1 от ЗЧСИ от 25.09.15 г. , с акт за образуване на дисциплинарно производство на председателя на ДК на КЧСИ от същата дата. Изпълнена е процедурата по чл.70, ал.2-4 от ЗЧСИ –л.124 и 135 и сл.. Към искането по чл.70, ал.1 ЗЧСИ е приложено извлечение от протокол №143/31.07.15 г. от заседание на Съвета на КЧСИ с взето решение да се образува дисциплинарно производство срещу ЧСИ В. А.. Исканото от Съвета на КЧСИ наказание за нарушенията по посочените в решението 7 жалби е глоба в размер на 10 000 лв. Или оплакванията за нарушение на процесуални / процедурни/ правила при образуване на дисциплинарното производство са неоснователни.
В обжалваното решение по дисц. дело №33/15 г. е прието за безспорно установено, че по жалбите на изброените в петте точки на диспозитива физически и юридически лица ЧСИ А. е извършил нарушения на императивните норми на чл.6, т.3 и 5 от Устава на КЧСИ и чл.33-35 от ЕКЧСИ – възпрепятствал е работата на Съвета на КЧСИ по повод осъществявания контрол върху дейността на ЧСИ. Конкретното задължение за предоставяне на копие от изпълнителното дело е уредено само в чл.33 от ЕКЧСИ, но предпоставка за възникването му са назначени по надлежния ред проверки, в хода на които е поскано копието от изп. дело, в указан от проверяващия орган срок. На осн. чл.59, ал.1,т.6 ЗЧСИ съветът на КЧСИ е компетентен да следи за изпълнение на професионалните задължения на ЧСИ в това число да задължава членовете на К. да предоставят копия от и сведения / в случая справки, становища, книжа/ по техни изпълнителни дела. Действията на ЧСИ А. са извършени виновно, при идентичност на нарушенията, поради което и наложеното наказание следва да отговаря на тежестта на извършените нарушения.
Тези изводи съответстват на обстоятелствата по делото, изложени и в мотивите на решението – въпреки изпратените до ЧСИ А. писма, които са получени от него / чрез служителите в кантората му/, той не е изпратил първоначално поисканите му справки и становища по изпълнителните дела, а след това – и копия от делата, за извършване на проверка по подадени срещу действията му жалби. Съгласно чл. 34 ЕКЧСИ частният съдебен изпълнител следва да оказва съдействие и да подпомага работата на органите на КЧСИ. Конкретното задължение за предоставяне на копие от изпълнителното дело е уредено само в чл.33 ЕКЧСИ, като предпоставка за възникването му е наличието на изрично назначена по съответния ред проверка. Изискването за наличие на назначена по надлежния ред проверка не може да бъде сведено до изискване за назначаване на проверката с изричен акт. Надлежно назначена е всяка проверка, която се извършва от натоварените за това лица при сезиране на съответния орган, както е в случая / в този см. е р. по гр.д. №3494/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Безспорно е и от приложените жалби се установява, че те са отправени до Съвета на КЧСИ, като компетентен орган по чл.59, ал.1,т.6 от Устава на КЧСИ и писмата за съдействие са изпратени от К. до ЧСИ А. именно във връзка с тези жалби. Неоснователно е възражението на ЧСИ А., че в случая не са установени лично негови виновни действия – съгласно чл. 6, т. 4 от Устава на КЧСИ, всеки член на К. е длъжен да упражнява контрол върху дейността на своите помощници и служители, това следва и от разпоредбата на чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ / р. по гр.д. №4373/15 г. на трето г.о. на ВКС/.
По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: В случая при установената повторяемост на нарушенията, се налага извод за упоритост на ЧСИ А. при несъобразяването с разпоредбите на закона, устава и етичния кодекс на ЧСИ. Затова наложените 5 наказания – всяко глоба от 1 500 лв. / при определен в закона размер от 100 до 10 000 лв./ – са съответни на тежестта на нарушенията /отегчаващо обстоятелство в случая е броят им/ и обстоятелствата, при които са извършени /сочещи на явно незачитане на задължението по чл.6, ал.3 и 5 от Устава на КЧСИ и чл.34 от ЕКЧСИ/. Наведените от жалбоподателя смекчаващи обстоятелства явно са взети предвид от ДК при КЧСИ, тъй като размерът на санкцията е доста по-близко до минимума, отколкото до максимума на наказанието, определени в закона.
Жалбата е неоснователна – обжалваното решение на ДК на КЧСИ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова и на осн. чл.73, ал.4 ЗЧСИ, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ от 31.05.16 г. по дисц. дело №33/15 г., с което на ЧСИ В. А. с рег. №827 и район на действие ОС П. са наложени пет наказания „глоба в размер от 1 500 лв.”, за посочените в решението нарушения на Устава на КЧСИ и Етичния кодекс на ЧСИ.
ОСЪЖДА ЧСИ В. А. А. да заплати на К. на ЧСИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв., за това производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: