О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 601
София, 27. 05. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 907/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от [населено място] срещу решение от 23.10.2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІVА състав по в. гр.д. №2113/2014 г., с което е обезсилено решение от 10.10.2013 г. по гр.д. №13770/2011 г. на СРС, 28 състав и производството по делото е прекратено.Присъдени са разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ц. Г. Х., чрез адв. Ст. Х. изразява становище, че формулираните в изложението въпроси не са били предмет на разглеждане в обжалвания съдебен акт и не са го обусловили – съдът е обезсилил първоинстанционното решение, доколкото е приел, че в случая ищцата предявява чужди права.С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Претендира разноски при усл. на чл. 38,ал.2 ЗА.
Ответникът по жалбата Н. Ф. Н. от [населено място], Общ. Своге, не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Счита, че по същество жалбата е основателна.
Ответникът по касационната жалба С. И. Х. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалваане съгл. чл. 280,ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощието по чл. 288 ГПК , приема следното:
Производството по делото е образувано по искове с пр.осн. чл. 26,ал.1 и ал.2 ЗЗД . По делото е прието за безспорно, че по време на брака ищцата Д. Д. и ответника Н. Н. са придобили процесния недвижим имот – апартамент.След прекратяване на брака Н. е сключил договор за замяна на собствената си ? ид. част от имота с останалите двама ответници по исковете.Искането на ищцата е за прогласяване нищожността на сделката като сключена в противоречие с императивната норма на чл. 222 ЗЗД ,поради липса на основание и липса на съгласие.
Въззивната инстанция е обезсилила решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени като е приела, че ищцата в нарушение на чл. 26 ГПК, е предявила чужди права, доколкото не е страна по сделката ,която атакува и с нея не се засягат нейните права в имота. С оглед на това исковете се явяват процесуално недопустими, което обуславя и недопустимост на постановеното по тях решение.
В представеното от касатора изложение са формулирани следните правни въпроси: 1.Успешното упражняване на потестативното право на изкупуване по чл. 33,ал.2 ЗС, предполага ли договорът за продажба на идеална част да е действителен? Искът по чл. 33,ал.2 ЗС може ли да бъде уважен, ако сделката е нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД?
2.С. , чието право по чл. 33,ал.1 ЗС е било нарушено има ли правен интерес от установяване недействителността на сделката , която другият собственик се е разпоредил със своята идеална част от съсобствеността в полза на трето лице в т.ч. и разпореждане чрез договор за замяна – привидна и целяща да заобиколи закона сделка.
Формулираните от касатора правни въпроси касаят иска по чл. 33,ал.2 ЗС , който очевидно не е бил предмет на разглеждане по настоящото дело и нямат отношение към обжалваното въззивно решение, респ. не са били предмет на разглеждане и не са обуславящи за изхода на спора. С оглед на това същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед на това не се налага обсъждането на допълнителните основания /критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК и представените с касационната жалба съдебни решения . Предвид изхода на производството и доколкото са поискани, на осн. чл.38,ал.2 ЗА на ответницата по жалбата Ц. Х., следва да се присъдят разноски в размер на 1 072,66 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІVА състав по в. гр.д. №2113/2014 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. от [населено място] да заплати на Ц. Г. Х. на осн. чл. 38,ал.2 ЗА,адвокатско възнаграждение в размер на 1 072,66лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: