3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 326
София, 25. 03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 7075/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение от 21.10.2014 год. по гр.д. №1959/2014 год. на Софийски апелативен съд , ГО, 4-ти състав , с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№ 8237/2012 год. на СГС, ГО, 10- състав, е постановено ново решение, с което предявеният от Н. Ц. В. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2, предл.1 ЗОДОВ е уважен за размера над 6 000 лв. до 12 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение и е потвърдено решението в частта, в която искът е уважен до размера от 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2012 год. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
В писмен отговор по делото ответникът по касационната жалба Н. Ц. В. от [населено място], чрез адв. Л. П. изразява становище , че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване .
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса, които има право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното : Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното Изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос .Бланкетно е посочено , че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материално- правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, но въпрос липсва.
По делото е постъпило допълнение към Изложението. В него се сочи , че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуално- правен въпрос за определяне на неимуществените вреди , което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. , както и на т. 3 и т.11 от ТР защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането , както и на т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. , поради липса на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Позоваването на задължителна практика на ВС и ВКС принципно обосновава допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая обаче липсва ясно формулиран правен въпрос и това основание за допустимост не може да бъде проверено. Изложението в цитираната част има по- скоро характер на оплакване за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, доколкото цитираното ППВС и ТР в сочените части съставляват тълкуване на материалния закон с оглед правилното му прилагане.Противоречието с материалния закон, съгласно чл. 281,ал.1,т.3 ГПК, е касационно основание за отмяна на обжалваното решение и може да се обсъжда в евентуално производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство , което го предхожда.
В допълнението на Изложението е посочено също така, че „материално- правния въпрос по делото е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ”. Посочено е, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата като при прегледа на съдебната практика се установява, че при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията се определят при големи различия.
В тази връзка касаторът се позовава на решения на ВКС , постановени и при условията на чл. 290ГПК, както и на решение № 270/23.05.2013 год. по в. гр.д. №407/2013 год. на АС [населено място]. Цитираните решения обаче не могат да обосноват противоречива практика, доколкото при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдилищата са преценявали различни обстоятелства. Тоест твърдението на „сходност на случаите” не намира опора в приетата от съдилищата фактическа обстановка в представените съдебни актове.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.10.2014 год. по гр.д. №1959/2014 год. на Софийски апелативен съд , ГО, 4-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: