О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
ГР. София, 18 юни 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1528/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. З. срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №4449/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] – [населено място] и С. Р. с пр. осн. чл.49 и чл.45 от ЗЗД – за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца: сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, поради неотпуснат му от банката кредит с посочените размер и срок на издължаване, както и сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, поради вписването му като поръчител, без да е дал съгласие за това, в договор за потребителски кредит в размер на 5 000 лв., скл. на 8.05.03 г. между С. Р. и А. Р., като кредитополучатели и [фирма], ведно със законната лихва върху посочените главници от деня на увреждането.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Намира, че въпрос №1:.Трябва ли задължително да бъде сключен писмен предварителен договор за продажба на недвижим имот, за да бъде дадено капаро от купувача на имота? – е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Въпрос №2:.Налице ли е неправомерно поведение на служители на банката във връзка с приемане на документите за отпускане на кредит, ако не са изискали полагане на подпис под искането за отпускане на кредит да става пред тях, а са допуснали лицето – кредитоискател, да се яви пред тях с предварително попълнени документи? – е решен в противоречие с вл. в сила р. по гр.д. №750/13 г. на Асеновградски РС – осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Въпросите №3-5: Може ли да се приеме, че лице, действащо от името на банката, дори да не е неин служител по трудов договор, ако води преговори за сключване на договор за кредит от името на банката с трето лице, задължава банката с предложеното от действащото от името на банката лице? Конкретните условия на договора за кредит само от банката ли се определят или следва да бъдат съобразени и с желанието на клиента? и По какъв начин следва да бъде оформен договорът за поръчителство – достатъчно ли е да / за да/ се приеме, че е сключен договор за поръчителство, ако поръчителят единствено се е подписал върху страниците на договора за кредит или е необходимо данните на поръчителя да фигурират както в титулната част на договора за кредит, така и подписът му да е положен в края на договора? – са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Това основание обосновава с фактически и правни доводи от съществото и в конкретността на спора.
По втория въпрос не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и соченото от касатора решение на Асеновградски РС по гр.д. №750/13 г. В последното за неправомерно е прието поведението на служител на ответна по иска банка, който е бил с трудови правоотношения с нея, изразяващо се в неизпълнение на задължението при сключване на договор за кредит да провери самоличността на ищеца, вписан в договора като кредитополучател и да се увери, че подписът е положен лично от него. По настоящото дело до сключване на договор за кредит не се е стигнало, тъй като ищецът не е бил съгласен с условията му – срок на погасяване и размер на месечната вноска, които се различават от желаните от него.
Във връзка с третия и четвъртия въпрос, АС е приел, че конкретните условия, при които се разрешава отпускането на кредит от банката, са въпрос на нейна преценка. Не е регламентирано, че желанието на кредитополучателя за размера на кредита и срока на погасяване, респ. – месечната вноска, следва да бъде задължително удовлетворено. По делото няма данни някой от ответниците недобросъвестно да е обещавал на ищеца по преддоговорни отношения – чл.12 ЗЗД, отпускането именно на желания от него по размер и начин на погасяване кредит, така че неизпълнението на обещаното да е противоправно и за вредите от него да се дължи обезщетение. В практиката на ВС и ВКС е посочено, че „обезщетението, дължимо поради недобросъвестно отклонение да се сключи договор, за който са били водени преговори, произтича и се основава на своеобразен фактически състав. Евентуалната основателност на предявения иск и евентуалният размер, в който би следвало да бъде уважен, произтичат от действително настъпили вреди. В това направление е трябвало да бъдат преценени поведението на оферента, това на този, до когото е било отправено предложението за сключването на договора, а така също и да се анализира конкретният резултат, до който на практика се е стигнало. / р. по гр.д. №1865/72 г. на първо г.о. на ВС/. „Преддоговорните отношения между банката-ответник и касаторите-ищци, свързани с отпускане на кредит, не могат да обосноват отговорността на банката за това, че кандидатствалите за кредита лица са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с трето лице, а след това не са могли да покрият цената на имота и не се е стигнало до реализиране на сделката. Независимо от детайлите по делото – грешки в поведението и на двете страни, при които преддоговорните отношения не са довели до сключване на договор за банков кредит, този факт не е в причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Съгласно чл. 12 ЗЗД обезщетение при водене на преговори и сключване на договори страните дължат само ако действат недобросъвестно. В случая няма доказателства банката – ответник да е осъществила такова поведение”. /опр. по гр.д. №5938/13 г. на трето г.о. на ВКС, с което не допуснато до обжалване р. по гр.д. №2083/12 г. на АС София/. Или поставеният въпрос е разработен в практиката на ВКС и съдилищата, на която въззивното решение съответства, поради което във връзка с въпроса не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Соченото основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не се установява и по петия въпрос. Въпросът не съответства на фактическите данни по делото. Представеният договор за кредит между С. и А. Р. и Б. е подписан от ищеца като поръчител на всяка страница от съдържанието и в заключителната му част, раздел поръчители / екземпляр на банката/; от ищеца – поръчител е подписан и погасителният план към договора. От това, че договорът за поръчителство е сключен в изискуемата от чл. 138 ЗЗД форма за неговата действителност и е подписан от поръчителите следва, че те са запознати с договора за кредит, част от който е договорът за поръчителство и по силата на чл. 141 ЗЗД отговарят за неизпълнението му солидарно с главния длъжник – р. по гр.д. №625/09 г. на Старозагорски ОС, недопуснато до обжалване с опр. на ВКС, второ т.о. по т.д. №333/10 г.
Първият въпрос е без значение по делото. Той е относим към претърпените от ищеца вреди – имуществени, които не са предявени за обезщетяване и свързаните с тях неимуществени – притеснения и негативни изживявания, допринесли за здравословните проблеми на ищеца. Тъй като, според вече изложеното във връзка с другите поставени въпроси, посочените в исковата молба действия на ответниците не могат да се приемат за недобросъвестни и неправомерни, поставеният във връзка с вредата първи въпрос е без значение за крайния изход на спора.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №4449/12 г. от 24.11.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: