3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
ГР. София, 08. 04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.04.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №622/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №5300/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер от 3 000 лв. предявеният от С. Т. срещу касатора иск по чл.82 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди от неправомерното спиране на ел. захранването на ищцата, като клиент на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3. Поставя като значими за спора въпросите: Представлява ли злоупотреба с право от страна на електроснабдителното предприятие преустановяването на доставката на ел. енергия по чл.123 ЗЕ при положение, че потребителят не е изпълнил своето основно задължение да заплаща доставената му енергия и електроснабдителното предприятие вече е предприело действия за принудително събиране на вземането си; Наличието на вл. в сила заповеди по чл.410 ГПК, вр. с чл.107 ЗЕ и започнал изпълнителен процес за вземането на електроснабдителното предприятие, лишава ли го от правото му по чл.123 ЗЕ и чл.42 от ОУ да поиска спиране на ел. захранването на потребителя за задълженията – предмет на изпълнителното дело; Изпратената от електроснабдителното предприятие фактура, в която се указва периодът на заплащане на доставената ел. енергия и възможността захранването да бъде преустановено при неплащане в посочения срок, представлява ли предупреждение за преустановяване на доставката на ел. енергия, изпратено от снабдителя на потребителя по чл.19, ал.6 от ОУ. Намира, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с приложените решения на ВКС и съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика и разрешаването им е в обществения интерес.
Първият от поставените въпроси е преиначен спрямо изводите на въззивния съд за основателност на иска. Съдът е приел, че към 31.07.12 г., когато е прекъснато ел. захранването на ищцата, тя не е била задължена към касатора за неплатена ел. енергия. Изплатила е дължимите суми за ел.енергия, за които не са заведени съдебни производства на 12.07.12 г. За предявените от електроснабдителното дружество за принудително събиране дължими суми са образувани изпълнителни дела и затова дружеството не може да се приложи мярката по чл.123 ЗЕ, и то без да предупреди потребителя за прекъсването на ел. захранването. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с р. по гр.д. №4792/07 г. , в което е прието, че потребителят не може да иска възстановяване на снабдяването с ел. енергия, когато е неизправен длъжник за сумата от 7 149 лв.- цена на доставената му, но неплатена ел. енергия. В р. по гр.д. №1884/13 г. на РС София също е прието, че прекъсването на ел. захранването на клиента е правомерно, защото той е имал неизплатена в срока по издадената фактура сума за доставена му ел. енергия / от данните там обаче е видно, че неплатената цена е по последната фактура и не се сочи за нея да е заведено изпълнително дело, както е в настоящия случай/. За последното от представените решения по гр.д. №2723/13 г. на ГС София няма данни да е окончателно, поради което не може да обоснове осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
На втория и трети въпрос наистина липсва изричен отговор в съдебната практика, но той следва от целта, характера и систематичното място на мерките по чл.123 ЗЕ, вр. с чл.42 ОУ. Систематичното място на чл.27 от ОУ е в гл.3 „Измерване, отчитане и заплащане на ел. енергия”. Временната мярка по чл.42 от ОУ е в гл.пета и е обвързана с текущата / за съответния месец/ забава за плащане на сумата по последната фактура за потребена ел. енергия – чл.19, ал.1 и 2 от ОУ и цитираното по –горе р. по гр.д. №1884/13 г. на РС- София. Ако прекъсването на ел. захранването не е извършено в предвидените срокове във фактурата и електроснабдителното дружество е предприело действия по принудителното събиране на сумите за предходни периоди по чл.27 от ОУ / което е сурогат на доброволното изпълнение, като се използват изпълнителните действия по ГПК/, логично е отношенията на страните да се разглеждат като в хипотеза на плащане на ел. енергията по гл.трета от ОУ, както е прието от въззивния съд в случая. Дори да се приеме тезата на касатора, че може да приложи мярката по чл.123 ЗЕ за неплатените задължения на потребителя без ограничение /независимо от заведените изпълнителни дела / – съгл. чл.123, ал.1 ЗЕ мярката се предприема при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми – то, след като не го е направил в срока по съответната фактура за текущо потребление, трябва да предупреди клиента за прекъсването на ел. захранването – арг. от чл.42, ал.3 ОУ.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. № 5300/14 г. от 3.11.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: