О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
ГР. София, 21.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1570/2015 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Сдрежуние „С. – Д. – 1905” срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №444/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Областна дирекция на МВР, [населено място] /ОД/ срещу касатора иск по чл.79 от ЗЗД – за сумата 5266,80 лв., представляваща платено от ищеца обезщетение по чл.255, ал.1 ЗМВР на полицай за средна телесна повреда, получена при изпълнение на договор между страните от 3.05.11 г., което ответникът, като възложител се е задължил да изплати на ищеца – изпълнител, с р.ІІ от този договор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС по въпроса : Как се установява видът на телесната повреда по чл.255 от ЗМВР и може ли гражданският съд да се произнесе на осн. чл.17, ал.2 ГПК инцидентно по валидността на административния акт за установяване на телесната повреда – решение на ЦЕЛК при МВР, и по законосъобразността му, когато актът се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаване на административния акт.
Въззивният съд е приел по поставения въпрос, че решението на ЦЕЛК при МВР за определяне на увреждането на полицая И. И., получено при изпълнение на договора като средна телесна повреда е задължително само в отношенията между служителя и работодателя – ищец ОД, и въз основа на него последният е заплатил обезщетението по чл.255 ЗМВР. Административният акт няма сила по отношение на ответника по иска и касатор, но неговото задължение да заплати сумата за обезщетение, която ищецът е заплатил на пострадалия служител, не произтича от закона, а от сключения между страните договор.
Поставеният въпрос – при отчитане на източника и вида на задължението за всяка от страните, не е от значение за спора и не е решен в противоречие с цитираната и приложена от касатора практика. Въпросът за валидността и законосъобразността на административния акт за установяване на увреждането, който обвързва ищеца, като работодател на пострадалия полицай за заплащане на обезщетението по чл.255 ЗМВР, отм. – р. по гр.д. №117/10 г. на четвърто г.о., е неотносим към отговорността на ответника по иска, която произтича от договора на страните. Ответното дружество се е задължило да заплати обезщетенията по чл.255 ЗМВР на служителите на ищеца – изпълнител по договора, претърпели смърт, тежка или средна телесна повреда при изпълнение на задълженията по договора.. Безспорно е и установено, че обезщетението по чл.255 ЗМВР е заплатено на пострадалия полицай от ищеца, който е задължен за него по закон, въз основа на установяването на телесната повреда с решението на ЦЕЛК; според въззивния съд, на осн. р.ІІ-ри от договора на страните ответникът по иска дължи заплатената за обезщетение сума на ищеца. Този извод е съответен на практиката на ВКС за подобни случаи – тя приема, че със сключването на договора с възложителя, ОД не прехвърля задълженията си по закон към служителя, а уговаря възнаграждение за осигурената охрана, което възнаграждение включва и изплащаните на служителите от охраната дължими по закон обезщетения – р. по гр.д. №898/02 г. на трето г.о. на ВКС.
Поради това не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №444/14 г. от 18.11.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: