О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
ГР. София, 16.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.09.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №4150/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. срещу определението на Окръжен съд Хасково по ч.гр.д. №438/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу [фирма], [населено място] иск по чл.55 от ЗЗД, за връщане на сумата от 7619 лв., събрана въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена на банката срещу ищцата, като поръчител по договор за банков кредит.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че правният въпрос: допустим ли е осъдителен иск с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД – за връщане на недължимо полученото от взискателя въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, при начална липса на основание, погасено с изтичане на преклузивен срок?, е решен от въззивния съд в противоречие с р. на Хасковски ОС по гр.д. №583/07 г. и опр. по гр.д. №60519/09 г. на ВКС, второ т.о. Според касатора, макар да са постановени за принудително изпълнение по стария ГПК, цитираните актове, с които искът по чл.55 от ЗЗД е приет за допустим, са запазили смисъла си и за принудителното изпълнение по новия ГПК.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за недопустимост на иска по чл.55 от ЗЗД. Приел е, че когато отговорността на длъжника се реализира по реда на заповедното производство, той може да се защити само с възражение по чл.414, ал.1 ГПК, но не и по общия исков ред. Неподаването на възражение срещу заповедта преклудира възможността за оспорване на вземането с иск, извън случаите на чл.424 и чл.439 ГПК, независимо от характера на възраженията срещу вземането. Те могат да се разгледат само по реда на чл.422 ГПК при подадено от длъжника възражение.
Тези изводи са съобразени с института на заповедното производство в новия ГПК и практиката по прилагането му. Така напр. в определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г.ВКС, ТК, I т.о. е изяснено, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК /в първия случай – при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория – при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/. Същото е прието и в опр. по ч.гр.д. №221/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, а доводите на касатора, взети от чл. 237 ГПК (отм.) – каквито се наведени и по настоящото дело – са намерени за неотносими , защото по стария ГПК изпълнителният лист се издава направо на извънсъдебно изпълнително основание, а исковете по чл. 252, 254 и 255 ГПК (отм.) за установяване на спорното материално право не са ограничени от преклузивни срокове. В същия смисъл е и най-новата практика на ВКС- напр. опр. по ч.т.д. №1366/15 г. на второ т.о.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – практиката по поставения въпрос, при проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение по новия ГПК, не е противоречива, изяснена е и разликата с принудителното изпълнение, предприето въз основа на несъдебно изпълнително основание по стария ГПК.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Хасково по ч.гр.д. №438/15 г. от 23.06.2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: